сряда, 29 декември 2010 г.

Последната воля на Дон Кихот

Многоуважаеми сеньор Панса,
Санчо,
Приятелю,

Времето никому не прощава. Прогонва, заключва и дори изяжда по-напористите копнежи, мечтания, вери. В дните туй става неусетно в борбите с Лукавия. Спечелени битки – ден, подир ден. Без човек да си дава сметка, че губи войната.

Ти, Санчо, беше упора. Добър и верен приятел. Макар и често пътищата, които обсебваха главата ми да са ти се стрували вятър работа. За разлика от глупостта, Санчо, наивността си отива с времето.

А глупостта състарява. Залоства всички врати и прозорци към съзнанието. И човешкият мозък, приемайки необятни количества информация, но неспособен сам да извлече същината, бавно започва да съхне.

Ще загинат хиляди, ще се спасят малцина. Но словото ще остане – най-напористата сред копнежите, най-пъргавата сред мечтанията, най-ловката сред верите. Надеждата, Санчо, надеждата ще остане. Тя не ще остане за нас, но ще остане за малцина от онез, които идат след нас.

И в тези ми думи, Санчо, не ще намериш смисъл. Синьо-сивите бръщолевици на един бледо розов лунатик. Но последната воля дори и на лудия е свещена. Затова не се колебай да сториш туй дето ще ти заръчам.

Вземи ризницата, овехтЕлата и копието, ръждясалото, тези що не виждаш смисъл да оставиш за себе си. Влез в селото и върви по прашния друм край реката, дето играят децата и техните деца ще играят, и децата на децата им. Загледай се и наблюдавай внимателно тази игра. Дай ги на оногова що страни от другарите по беля и изучава пчелите, цветята, птиците, небесата. Дай му ги и виж, виж как ще се превърнат в златни.

Туй е всичко и в замяна вземи кесията, вземи хана, погрижи се за жената.

Прощавай Санчо и си остани на земята.

Дон Кихот де ла Манча

четвъртък, 23 декември 2010 г.

Фрагмент

Да толерираш глупостта е дискриминация на интелекта.

събота, 18 декември 2010 г.

Блус за двама

Един блус?

пльок пльок пльок пльок пльок

Лов, лов из ъ върб...

(Тиър дропс)

неделя, 12 декември 2010 г.

Here With Me

I didn't hear you leave
I wonder how am I still here
And I don't want to move a thing
It might change my memory


Oh I am what I am
I do what I want
But I can't hide


And I won't go
I won't sleep
I can't breathe
Until you're resting here with me


And I won't leave
I can't hide
I cannot be
Until you're resting here with me


I don't want to call my friends
For they might wake me from this dream
And I can't leave this bed
Risk forgetting all that's been


Oh I am what I am
I do what I want
But I can't hide


And I won't go
I won't sleep
I can't breathe
Until you're resting here with me


I won't leave
I can't hide
I cannot be
Until you're resting here


I won't go
And I won't sleep
And I can't breathe
Until you're resting here with me


And I won't leave
I can't hide
I cannot be
Until you're resting here with me


Oh I am what I am
I do what I want
But I can't hide


And I won't go
I won't sleep
And I can't breathe
Until you're resting here with me


I won't leave
I can't hide
I cannot be
Until you're resting here


And I won't go
And I won't sleep
And I can't breathe
Until you're resting here with me


I won't leave
I can't hide
I cannot be
Until you're resting here with me