вторник, 22 март 2011 г.

И нека Силата бъде с вас

Първата среща с тук описания обект, едва ли би ни впечатлила с нещо извън физическите дадености - тъмна кестенява коса, която и да не е, изглежда къса, красиво лице с чип нос, тяло слабо и изящно, не поразяващо с дълги крака, но пък ако имате късмет с ефирна блузка върху гръдта без сутиен, движения без излишна грациозност и на моменти с повече претенциозност. При особени нива на хормоните спокойно бихте пропуснали погледа - не впечатляващ и не поразителен, когато цялостното излъчване се събира в чатала ви, но странно естествен и непробиваем, ако все пак сте успели да затиснете нагона си. Точно тук идва първото противоречие без да се сещате за някакви степени на превъзходност в този поглед някъде по ерогенните зони на тялото ви остава едно странно плоско усещане, намерило две тълкувания досега - едното на страх и отхвърляне обличайки го в готови форми и другото интерес, интерес към нещо което едва ли някой може да назове, интерес породен само от трайното усещане в някоя зона и нищо повече, просто, обикновено и необяснимо /естествено погледът може и да се разглежда в трети контекст - на силно привличащата сексуална външност, но тогава просто си пуснете някой тийнсериал и ще разберете хората подали се на този импулс/.
От така изброените впечатления тук обстойно, обстоятелствата ни карат да се впуснем в наблюдение на плоското, обикновено, необяснимо усещане върху някой ерогенни зони. Благодарение на физически и ментални характеристики при хората, те владеят в голяма степен вербална комуникация и за изясняването усещанията, всеки човек би прибегнал до нея. Тогава под натиска на любопиството погледът ще разтвори крилата, леко и непретенциозно, лесно ще разкрие широка равна гледка с обикновен, примамлив и спокоен пейзаж. Движението във всяка една избрана посока не коства никаква трудност и всяка стъпка разкрива нова част, изглед - ту по-стръмен хълм, ту по-буйна река, но всичко разположено добре, заинтригуващо, но не изтощавайки до краен предел силите на скиталеца, а щадящо, хармонично. Смайването и последващото го желание бързо обхващат разхождащия се. Жаждата да се потопи в красивите реки, да се къпе в яркото слънце, да диша тревите и да има свободата да покорява всяко кътче на този оазис, не остава незадоволена за човека дръзнал да ги пожелае и показал ищаха си за грижа за тях. Често възпитаваното късогледство у хората, ги подвежда и ги оставя в плен на този завладяващ спектакъл. За по-безрасъдните рано или късно се разкрива една от странностите - липсата на хоризонт. След всеки хълм следва друг, реките се врязват по-дълбоко между хълмовете, на места тревата става по-суха и режеща и колкото повече навлизаш в търсене на границата - с толкова повече чудности се насища атмосферата /скиталци сред тучните поля и бистрите реки, следвайки схемата си някои лесно изпадат в канален ред, по който или поемат канала или канала ги поема/.
За останалите ентусиасти, могат да се кажат няколко не особено ласкателни неща, но друг път, сега обект на описанието е търсенето на източника на странно, плоско, неописуемо усещане. Ако сте ентусиазиран може да изберете няколко начина да стигнете до целта си, да използвате клишираните добре познати ни от изкуството и живота методи -да се опитате да сте вятър да пребродите на две на три без да се блъскате много, много. Да сте вода помитаща, проправяща и заобикаляща. Да сте огън изгарящ и разпръскващ пепел, преобразяващ и жесток. Чудесни и ярки персонажи за приказките, но уви Тук не е приказка. Вятърът лесно се губи в лъкатушещите каньони и гъстите гори, водата лесно се просмуква в песъчливата почва, а за огъня и дума да не става бързо се оказва локализиран на място без грам кислород и материал за горене. Остава само да плюете на здравия си бастун, да стегнете задни части и изхвърляйки ненужния умствен багаж да поемете.
Да поемете
- На къде?
- На Тук ...
Никой не ще може да ви даде по-точна посока, вярвайте ми ...
Целта ви трябва да бъде всяко едно камъче, всяко едно цвете, всеки един атом въздух. В изследванията си да ползвате всеки един свой крайник, всеки орган, да ровите, да давате, да изследвате. Внимателно да слушате, да чакате... и внимавайте за ехото - не слушайте върнатите думи, а резонанса в тях.
В цялото това бродене ще бъдете щастлив, ядосан, усмихнат, доволен, весел, тъжен ... И ще ви се дава и ще ви се дарява, след всяка светла равнина с бистра река, ще навлизате в тъмна урва с остри камъни, след всяко плодородно поле ще ровите земята на пустинята за глътка свежест, след всеки свеж бриз - арктически вятър ще сковава лицето ви.
И ще сте благодарен ...
…защото всичко това ще се изсипе над вас от ръцете на една сила. Скрита, тайна дълбоко от всеки и всички, необяснима. Обгръщаща и спояваща всичко Тук. Нейния дъх ще търсиш, от нейния дъх ще се боиш. Очакваща да я приемеш, очакваща да й се дадеш. Изгубен, излегнал се в тревите ще отдавате градивните частици на средата и ще поемате от нея, докато не запълните всяко клетъчно пространство и смесите зоните си ... И когато вече си Тук ...
Плоското, обикновено, необяснимо усещане върху някой ерогенни зони вече ще има своя източник, но не и своето обяснение. Ти ще имаш своя свят, но не и себе си.

П.П.
Така описаното приключение има за цел да представи на читателя само общия поглед.
И нека Силата да даде твърдост на бастуните ви, гъвкавост на езика ви и дълбочина на мислите ви...

Студент съм

Лъчи жулеха тила, топли вълни тежко се облягаха на гърба, а пред погледа редица крака претичваха и ходеха. Някои самотни, други по двойки, по тройки. Когато бяха повече от един чифт имаше два варианта: да са в синхрон или да не са в синхрон. Като пак се наблюдаваше разнобразие. Задаваха в синхрон раз-два, раз-два, преливаха цялото зрително поле в твърд ритъм и уверени раз-два, раз-два. Други идваха заедно и някак си неусетно невидимо единият почваше да изостава или другият да избързва и завършваха в тотален дисонанс раз- ... –раз -два- ...раз, естествено те имаха своя баланс в противоположността - идващи раз- ...-раз-два-...раз и изпускащи ги вече в крайно дясно твърдо раз-два-раз-два. Будещи съжаление и милостиви мисли бяха тези комбинации, които влизаха уверени на раз-два минаваха голямо разстояние на раз-два но единият чифт срещаше малко препядствие спъваше се, провлачваше, губеше се, опитваше се да навакса, а другият продължаваше, не спираше, завършвайки пътя си в тотална какафония раз-два-РАЗ-РАЗ-ДВА-два-раз. Естествено колкото повече бяха бройките, толкова повече /чисто математически, напук на Пух/, комбинациите ставаха повече. Възхищение можеше да възбудят вървящи в синхрон един след друг чифтове, те бяха израз на всесилната и всеобхващаща сила управляваща Вселената.
Един чифт крака в черни високи обувки и безличен сив панталон убедено приближаваха погледа, спряха се на около метър. Те се събираха в широк таз, на който се крепеше едро за съвременните норми тяло на женски индивид, главата с непривлекателни черти, тъмни кафяви очи и вързана на опашка тъмна кестенява коса.
- Добър ден - поздрави погледа - погледа на върха на краката
- За един добър, за други ще видим. Документите за проверка.
Скромно прибраната й коса, отиваше на нестандартното й лице, беше простовато чаровно, без грим и излишна натруфеност. Устните й сухи, без червило, леко отворени, въздуха преминаващ през тях. Едрото й тяло с големи гърди беше в композиция със силните ръце. Погледът си представи как потъва в прегръдката на ръцете, притискат го в мекотата, топлина, устните търсят неговите ... И разбра краката не бяха спряли случайно пред него, беше част от Замисъла...
Погледът потърси погледа.
- Аз… Аз …
- Петров, ела. Тук стана интересно.
Погледът не изпускаше погледа. Само странично се намеси равен звук - раз-два-раз-два.
-Аз... Аз... АЗ ВИ ОБИЧАМ!!!!
Поглед срещна Поглед. Погледът можеше да заложи всичко на това, имаше миг в който той срещна Поглед. След това всичко стана друго
-.... КАКВО !?!...Кой ... К’во пи бе ... Луд ли си ... Документите ....
Чифтовете крака и телата станаха две. На второто му липсваше притегателната сила на първото, но май компенсираше с физическа такава.
Наложи се Погледът да прибегна до разума, кротко почиващ си зад него. Ръка, джоб, напред.
- А така. Друсаш ли бе, маймун.
- А а а . Аз не. Мислех. Студент съм, имам изпит.
- Аха... И що обиждаш ?
- Аз... Не, не без да искам. Сам си говорих.
- Добре, добре ... Лъжеш ли?
- Не, не , Никога. Студент съм
-Аха ... Ети карта и бегай тоя път. Иначе внимавай к'во мислиш.
-Да, да. ясно.
Бавно, бавно Погледа се нареди в редицата крака и продължи Замисъла.

понеделник, 7 март 2011 г.

Съвременни завети

Принцът си остана в приказките и в сърцето на жената, а тя нарами ризницата.