четвъртък, 14 юли 2011 г.

Сбогом

Събрахме се трите - Валерия, Валката и аз да го обсъдим на по бира. Валерия и Валката надвиха и взеха от безалкохолните, а аз безпомощно се свих в ъгъла, очакваща спазмите на нервните окончания. Припомних си Кари, която казва сбогом на Тузара в Н-ти епизод...
В: - И премятайки кичур от косата му му прошепва "Ти си добър човек , Хъбъл", а той я гледа неразбиращо. Наивната оптимистка Кари, която опитва да се убеди, че този мъж не може да се справи с бурната й природа и затова си взима за съпруга 25-годишен модел. Или не беше модел? Има ли значение? Кари, в която се припознава средностатистическата жена и от която средностатистическият мъж бяга като дявол от тамян.
В: - Благодаря за опита, благодаря и за рибата, но подобна манипулация е твърде наивна сама по себе си. Нека бъде Ума Търман. Тя обичаше Бил. - "Май бейби шът ми даун" затананиках си аз. Това сякаш извади Вал от унеса й, а Валерия ме погледна изпод вежди. Тези двете наистина си мислят, че са ми останали скрупули. След като позволиха на кучия му син да си играе с нас толкoва време. - Предупредих ви и ще го направя отново. Колкото повече се откривате, толкова повече изходът е или ние или той.
В: - Не, този път ще е сбогом. Обещавам ти. Или поне докато не осъзнае какво губи в действителност - измърморих под носа си, с надеждата нито Валката, нито Вал да чуят думите ми. Но съзнанията нямат нужда от действителна вербална комуникация.
В: - Ти чуваш ли се изобщо? Кое не разбра по-точно от "ти си мечтата на живота ми, но не ми трепва"?
В: - Или по друг начин казано "Put a condom on your heart and fuck your feelings"!
В: - И не забравяй - "Ти винаги ще означаваш много за мен"...
В: - И още - "Нека си останем приятели" :)
В: - Спрете се. Не го е казал. Знам, че съм виновна. Той беше искрен. През цялото време беше искрен. Не ни е лъгал.
В: - Плюя отгоре на такава искреност, беше честен и на влажно, на кого ли ми напомня...
В: - Двамата нямат нищо общо!
В: - Те всички имат нещо общо...
В: - Беше различен.
В: - Не, не беше. Беше като всички останали.
В: - Момичета, стига. Събрали сме се да кажем СБОГОМ. И това вече го гласувахме. Нека изберем пътя.
В: - Ти предложи Кари, но дори те с Тузара се събират накрая.
В: - Валерия, млъкни по дяволите. Не издържам да те слушам повече. Не разбираш ли? Свърши! Край! И този път без да оставяш и магнитче на хладилника, което да ти напомня за него!
В: - Валка, нараняваш я. Овладей се. Това ще я съсипе повече и от липсата му. Нека оставим поне някои вещи. Ще ги изхвърлим когато се появи друг.
В: - Вие сте луди. Не знам как ви понасям изобщо толкова време.
В: - Добре - опитвах да преглътна сълзите - нека е Сбогом. Но нека бъде като в историята за Мерилин и лошата вещица. Помните ли филма. Когато искаха да я убият, той накара всички просто да й обърнат гръб и да я прогонят от спомените си, от страховете си, от съзнанията си. И тя изчезна.
В: - Добре - съгласих се аз и я прегърнах, не исках да й крещя, но от толкова нощи вече се задушавам.
В: - Добре - прави бяха. Кари и Тузара се събраха накрая, не беше вариант. Въздъхнах.

сряда, 13 юли 2011 г.

Замъкът на нашата взаимност

Мили Графе,

Със сетни сили изкачих на един дъх стъпалата към покоите Ви и стоя и чакам. Зная ще влезете, ще ме хванете за ръка и ще спра да се задушавам. Сърцето Ви ще следва моето стъпка по стъпка през неравноделните размери на родната земя. Гневните Ви очи ще търсят обяснение за чуждите решения, което аз не мога да дам. Какво се случи този път? Ако можех да обясня... обичах, обичах така както Вие сте ме учил, оглеждах се, изучавах, разкривах се, задълбочавах, танцувах, живях, но не успях да привлека очите му, не успях да го увлека в ритъма. Парчетата от счупеното огледало на душата ми стават все повече и все по-трудно откривам местата им. Зная как ще се стоплят очите Ви докато търпеливо ги подреждате в цялост. Ще протегна ръка да докосна лицето Ви... Прости ми дързостта - ще се загубя в очите ти, ще оставя сълзите да измият огорчението ми, докато остана чиста и твоя. Прости ми болките, лъжите, търсенията и поривите. Прости ми и ме прибери у дома, в замъка на нашата взаимност.

Твоя Мерседес

вторник, 12 юли 2011 г.

Просто една песен

Не искам да се защитавам повече...
Сега ще преодолея собствените си граници!
Най-трудните ми моменти са за Теб!

Няма причина...
Няма и рима...
Кристално ясно е -
чувам гласа ти
и целият мрак изчезва!
Всеки път,
когато погледна в очите ти...
...ме караш да те обичам!

Ще свърши тази зима -
Истински те обичам...
- в нас и отвън! -
...Как само ме караш да те обичам!...
- С всичките трудности... -

Истински те обичам...
Принадлежа ти,
както и ти на мен,
ЗАВИНАГИ!

Искам те,
скъпи, искам те!
И си мислех,
че трябва да знаеш,
че аз вярвам...
Ти си вятърът, който повдига крилете ми!
Принадлежа ти,
както и ти на мен!

Преминах през прибързани мисли -
...Ти си моята фантазия!...
- на самота
и безводни пустини! -
...Ти си нежният ми ветрец!...
- По ритъма на страстта ти
ще живея сега! -
...И никога няма да те пусна!...
- Ще мина през любовта! -
...Ти си частичката,
която ме прави цяла!...
- Вълните на нейната неотложност... -
...Мога да те почувствам в душата си!...
- ...са дълбоки като океан!

Ще живея за Теб!

Сълзите,
които чувствам...
И думите,
които казах.......
......Не изразяват достатъчно от пламъка
вътре в мен,
знаеш...
Искам те!
Миличко, искам те!
Мислех си,
че трябва да знаеш......
......Ние сме проблясъци в тишината!
Принадлежа ти,
както и ти на мен!

Ти си вятърът, който повдига крилете ми!
Принадлежа ти,
както и ти на мен!
- Чувствам те...-

И ще принадлежа завинаги.....
.....На ТЕБ!

понеделник, 4 юли 2011 г.

Лист

Ако гласувате за "Лист" изпратете смс с код: 9999 на телефон: 0896 808 944

Ласкаво обгръща го брезата
в пролетен подслон
- корона от листа.

И често Есен я наричаха съдбата,
плеснала с ръце да го пропъди сред жълто-охравите долни небеса.

Лист

Ако гласувате за "Лист" изпратете смс с код: 6666 на телефон: 0896 808 944

Лист сред ветрогони,
пролетни,
застигнати от призраци и тръни,
ляга жълт
сред есенни листа.

Лист

Ако гласувате за "Лист" изпратете смс с код: 0000 на телефон: 0896 808 944

Тръпне в пролетта, под вятъра, разлистен
ляга в есента, жълт, сред другите листа.