сряда, 30 ноември 2011 г.

Ренесансови помисли

потно-мокра
цялост с определена дълбочина
с начало, среда и край

експозиция на подсъзнания
да свършиш по необходимост

след края няма нищо друго.

За любовта - научно

търсенето ми приключва днес
очаквам резултатите
ще участваш ли в анализа?

методът е емпиричен

неделя, 27 ноември 2011 г.

Deep fear

Да ти го начукам
в черно.

Лодката се движи обратно на течението.

Четири зара,
четири шестици.

Спи, спи, обич моя.

вторник, 22 ноември 2011 г.

Не на еманципацията на мъжките полови органи

П.С. Материалът беше предвиден за популярен женски сайт, но не им отговаряше на стила и за там ще пиша друг :) Реших - макар да не отговаря на стила на блога - да му дам живот тук :)

Погребах намерението си да пиша против женската еманципация. Смъртта му беше бърза, но болезнена: изгоря при досега си със случаен „мъжки” жест и поглед.

Предисторията на това убийство е „кинематография” на отношенията ми с адамовите наследници. До вчера твърдото ми убеждение отричаше еманципацията в 21 век като отживелица, която е изпълнила своето историческо предназначение, но в съвременните условия руши всички принципи на равенство между половете. Уважението, грижите, подкрепата, изслушването и респектът, който са показвали мъжете до мен (в това число и баща ми, което предполагам би накарало психолозите да кимат одобрително) ме изградиха като уверена в себе си млада дама, на която са непознати както нуждата да се доказва, така и еманципацията и болната амбиция. Научих се, че мечтите в живота се постигат с труд, последователност, мъничко късмет и най-важното – подадената ръка от хората до теб, мъже или жени, без значение – „човекът е социално животно”. В този смисъл призивът за разделение между половете, в което жените да имат своето висшестоящо място в „хранителната верига” ми се е струвал като опит да прескочат няколко стъпала труд и последователност. А и на втори план винаги ми изплува теорията за задкулисния матриархат.

Но убийството беше сторено.Предпоставките? Нов мъж в живота ми, нова среда, нов сблъсък на интереси.

Прокурорът: Къде бяхте в нощта на убийството?
Подсъдимият: С новата ми приятелка се прибирахме след театрална постановка да гледаме филми в тях.
Прокурорът: Късно вечерта ли беше?
Подсъдимият: Около 22:20.
Прокурорът: Бяхте ли вечеряли?
Подсъдимият: Не. Приятелката ми напазарува и имаше идея какво да сготви.
Прокурорът: Опишете ми – как протече вечерта когато се прибрахте?
Подсъдимият: Какво общо има това с делото?
Прокурорът: Става дума за убийство, всеки детайл е важен. Слушам ви.
Подсъдимият: Влязохме в апартамента. Тя се зае да почисти тоалетната на котката. Аз исках да пусна музика за настроение.
Прокурорът: Преди това нямаше ли друга музика? Която приятелката ви е подбрала?
Подсъдимият: Така като се замисля – имаше. Приятелката ми беше в добро настроение и цяла вечер музиката беше около нея.
Прокурорът: Но вие я сменихте?
Подсъдимият: Да, така беше.
Прокурорът: И после?
Подсъдимият: После запалих цигара…
Прокурорът: А приятелката ви?
Подсъдимият:Извади дрехите от пералнята и се зае да мие чинии.
Прокурорът: Не ви ли мина през главата да й помогнете?
Подсъдимият: Мина ми…
Прокурорът: Но си останахте с намерението?
Подсъдимият: Не точно… в последствие тя иронизира ситуацията и аз се заех да мия, а тя приготви вечерята.
Прокурорът: Вие отвърнахте ли с ирония?
Подсъдимият: Опитах се…
Прокурорът: Благодаря ви! Нямам повече въпроси.
Прокурорът (към Жертвата): Вашата история?
Жертвата: Стоях на мивката трепереща от яд. Смени ми музиката, запали си цигара и започна да словоблудства и да се прави на интересен. Намерението ми да пиша срещу женската еманципация се гърчеше в предсмъртна агония. Самата еманципация започна да изпълва съзнанието ми и да се отразява в реакциите ми. Около седем минути по късно Намерението вече не беше сред живите. От устата ми се отрони иронията, след нея дойде и сарказмът. Смачках го. Съзнателно. С амбиция. Еманципирано. В последствие докато миеше чиниите и простираше прането, горните и долните ми устни в един глас шепнеха „Не на еманципацията на мъжките полови органи! Не на еманципацията на мъжките полови органи!”

Кур'с

Уча се да те целувам
еднопосочна улица
напред, назад

сряда, 16 ноември 2011 г.

Работно заглавие "Раздяла"

Асфалтът изстива под самотата.

Ще го стопля с длан.

Утре.

Науките и ние

Триъгълното време помещава себе си в квадратните ви глави.

Кръглите секунди остават за успоредниците.

Геометрична философия за глупаци.


Изведи ме от пирамидата.

понеделник, 14 ноември 2011 г.

Карантия

В цялата си трагедия
любовта осмуква зърна
посява мръсотия
в така или иначе
мръсни желания.

Комедия от грешки.
Тежки са топките на дявола.
Чисти са помислите на девицата.

Без изход.

понеделник, 7 ноември 2011 г.

Владимир Таков


Казвам се Владимир Таков. Другарят Таков. Роден съм в село Забел, Трънско, Пернишка област. Тогавашната Трънска околия. Моя съпруга е Йорданка Такова, Зеленоградчанка. По баща – Димитрова. С другарката Такова имаме две деца – Александър и Валери, и четирима внуци – Валерия, Анита, Мартин и Йоана. Аз обичам Валерия най-много, защото е най-голяма. Не, аз обичам Мартинчо най-много, защото е момче. Не, аз обичам Йоанка най-много, защото е най-малка. Обичам, обичам Анитка най-много, защото...

Другарят Таков, Владимир Таков, Владимир, Владо, Дядо Влади...

По-време на войната? Да, спомням си войната. Нямаше преподаватели тогава. Изпуснахме много от математиката в училище. Голям уплах беше. Всичко що се ореше отиваше на фронта. Но ние никога не сме гладували, каквото правеше, струваше дядо ти Леко, на масата винаги хляб имаше. Едно по-особено тесто беше туй - с ечемик, картофи, боб, замесено. Но, хляб имаше. Виждах да гладуват другарчетата ми в училище и им носех скришом, какво – де мога да докопам изпод строгите очи на баба ти Роксана.

С другарката Такова се познавахме още от началното училище, но тогава не беше като днеска. Не се задявахме, внимание не си обръщахме толкова. Срещнах я отново през 1954 г на площад Възраждане. От там тръгваха рейсовете за Трън едно време. Бях в София по работа и ми беше самотно, на Възраждане отивах да се разходя, да срещна някой познат. От дума на дума се заприказвахме. Разделихме се на площада, но се събрахме - пишехме. Върнех ли се в Забел често посещавахме кино салоните и на сладкарница я водех баба ти. Подир двадесет седмици заминах по служба. Лятото излязох месец отпуска и подир двадесет дена се оженихме. Глупави сме били тогава.

Не, не съжалявам. Много път извървяхме и много зад себе си оставихме. Но онова беше детинско решение.

Първата ни квартира в Люлин беше дванадесет квадрата. Ни повече, ни по-малко. Именно тук се роди Александър, на дядо ти Леко го кръстихме. Аз и баба ти спяхме на кушетката. Не беше лесно в онези времена, но бяхме адаптивни.

Мястото на „Кестенова гора” го купих за две тенекии мед. Събра се цялата рода. Двадесет челяка такови за два дена изкопахме мазата. Бях обещал на баба ти – на петнадесети март взехме мястото, декември месец се нанесохме. Само една стая беше измазана тогава. Но от стая на стая, дом съградихме.

Помня еуфорията покрай девети септември. Истинско беше – хората се радваха от сърце. Не беше като днес. На баща ти и чичо ти по двадесет стотинки им давах за училище. Петнадесет стотинки баничката, пет стотинки безалкохолното. Пращах ги и за нафта, да ходят да пълнят и като им остане някоя друга пара ходеха със самочувствие из махалата.

Йорданка Такова по онова време беше малко префърцунена. Тя и днес си е такава, обича да се направи, да пококетничи. Спомням си един банкет в Божурище – всички офицери с жените си. Всеки гледа да види жената на другия. И един офицер се изправя и казва „Таков има най-хубавата жена!”. Глупави сме били, но каква гордост е това за един мъж, па и за баба ти. Навири си носа до тавана коконата.

Бил съм командир на взвод, командир на батарея, началник-разузнаване на артилерийски полк, командир на артилерийски дивизион и партиен секретар съм бил. В последствие бях началник отделение „Набори”. Да, вярно е – доста хора съм разпределил по молба и по съседство, но за това лев не съм получил. Тогава нямаше още анатомия на корупцията, всички бяхме братовчеди. Днес всички са бизнес-партньори.

..............................................................................


През изминалата година Владимир Таков навърши седемдесет и девет години. От тридесет години е командир на петдесет взвода пчели и заедно с техните пчели-майки и своята военна пенсия успява да построи две вили и един пчелин. Въпреки професионалната си биография не забогатява и не си го поставя за цел, макар и Йорданка Такова често да го определя като „будала”. От него се научих на амбиция, трудолюбие и упоритост.