Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от ноември, 2011

Ренесансови помисли

потно-мокра цялост с определена дълбочина с начало, среда и край експозиция на подсъзнания да свършиш по необходимост след края няма нищо друго.

Не на еманципацията на мъжките полови органи

П.С. Материалът беше предвиден за популярен женски сайт, но не им отговаряше на стила и за там ще пиша друг :) Реших - макар да не отговаря на стила на блога - да му дам живот тук :) Погребах намерението си да пиша против женската еманципация. Смъртта му беше бърза, но болезнена: изгоря при досега си със случаен „мъжки” жест и поглед. Предисторията на това убийство е „кинематография” на отношенията ми с адамовите наследници. До вчера твърдото ми убеждение отричаше еманципацията в 21 век като отживелица, която е изпълнила своето историческо предназначение, но в съвременните условия руши всички принципи на равенство между половете. Уважението, грижите, подкрепата, изслушването и респектът, който са показвали мъжете до мен (в това число и баща ми, което предполагам би накарало психолозите да кимат одобрително) ме изградиха като уверена в себе си млада дама, на която са непознати както нуждата да се доказва, така и еманципацията и болната амбиция. Научих се, че мечтите в живота се постига

Науките и ние

Триъгълното време помещава себе си в квадратните ви глави. Кръглите секунди остават за успоредниците. Геометрична философия за глупаци. Изведи ме от пирамидата.

Карантия

В цялата си трагедия любовта осмуква зърна посява мръсотия в така или иначе мръсни желания. Комедия от грешки. Тежки са топките на дявола. Чисти са помислите на девицата. Без изход.

Владимир Таков

Казвам се Владимир Таков. Другарят Таков. Роден съм в село Забел, Трънско, Пернишка област. Тогавашната Трънска околия. Моя съпруга е Йорданка Такова, Зеленоградчанка. По баща – Димитрова. С другарката Такова имаме две деца – Александър и Валери, и четирима внуци – Валерия, Анита, Мартин и Йоана. Аз обичам Валерия най-много, защото е най-голяма. Не, аз обичам Мартинчо най-много, защото е момче. Не, аз обичам Йоанка най-много, защото е най-малка. Обичам, обичам Анитка най-много, защото... Другарят Таков, Владимир Таков, Владимир, Владо, Дядо Влади... По-време на войната? Да, спомням си войната. Нямаше преподаватели тогава. Изпуснахме много от математиката в училище. Голям уплах беше. Всичко що се ореше отиваше на фронта. Но ние никога не сме гладували, каквото правеше, струваше дядо ти Леко, на масата винаги хляб имаше. Едно по-особено тесто беше туй - с ечемик, картофи, боб, замесено. Но, хляб имаше. Виждах да гладуват другарчетата ми в училище и им носех скришом, какво – де мог