неделя, 11 декември 2011 г.

Без заглавие

Зачевам на масата в кухнята, докато пия чай и ям мандарина,
порочно
нероденото убива аз-функцията,
за да възкръсне в нас-фикция

петък, 2 декември 2011 г.

На косъм

Ще построя къща на бреговете на сърцето ти
и от нея отгоре върху костите
на веченеказаното
ще направя бесило
там ще провеся
всички очаквания

четвъртък, 1 декември 2011 г.

Желания в консерва

Стоя пред супермаркета и се оглеждам във витража
на преден план виждам тялото си
на втори си ти, неуверен.

Разсъбличам се възходящо
взрян през стъклото не вярваш, че ще го направя
не ти стиска; и на тях не им.

Оставам по гърди и настъпва объркване
все по-често и други несмели погледи спират в нашето огледало.

Знам, че ти се иска и ти да се съблечеш,
но ти си нормален,
не можеш да си го позволиш.

Бедрата ми са на показ
предният план ме поглъща
ръцете ми вървят по познати пътеки

Приближавам се до витрината
взираш се
горд, уплашен, смутен.

Гърдите ми наедряват
искам да бъдеш баща на децата ни.

Луда в супермаркет.

Сирените са тук от минути
съвсем си се стреснал, за да ги повикаш.

Пътувам към белия дом
оставям гърдите си при тебе, наедрели.

Грижи се за внуците.