събота, 15 декември 2012 г.

арт ЕКГ-то ми показва неравноделния ритъм на този пърформанс

устните ти се отварят и затварят, а не излиза и звук
езикът на пираните ми е добре познат

но нямах време да отплавам

четвъртък, 6 декември 2012 г.

Ята

- Влизаш ли?
- Влизам.
- На къде си тръгнал?
- Навътре.
- Навътре в себе си?
- Не, в теб.
- Как така в мен?
- Прониквам, не виждаш ли?
- Очите ми са пълни със сълзи, нищо не виждам.
- Потъвам, не чувстваш ли?
- Смътно.
- Отпусни се.
- Трудно ми е.
- Ще целувам докато не се върнеш.
- Тук съм, не съм заминавала.
- Няма те.
- Къде проникваш тогава?
- В спомените ми.
- Те вече не съществуват.
- Те винаги ще съществуват.
- Винаги е илюзия.
- Щастлив съм с илюзията...

Ехото: Щастлив съм с излюзията... съм с илюзията... с илюзията... излюзията... ята...
ято лебедови спомени
фреска

пия за гарваните и чакам опиянението

сряда, 10 октомври 2012 г.

времето вече е счупено
къдраво

плисира гънките на екзистенциалната ми абстракция
животно с чувства излиза от дупките в дюшамето,
пълзи под сенките на чвора

космос от лико, пълен с дървеници
житници на нацията
днес насам прииждат с мечове

не ще ви гарванът опази
за да посрещнете съдбата си с широко отворени мелници

гладът не ще ни изостави
лутане в празното
без дименсии
не обуквата ми

обстоятелствено, ежедневно поведение
наричане
аз-вричане

сряда, 22 август 2012 г.

Хроники от Лувъра


Добро утро, Луи,

Как е разположението на звездите спрямо нашето слънце в днешния ден? Оставам в очакване да откликна на настроенията Ви.

Луиза

***
Скъпа ЛуиЗа,

Добро утро и на Вас. Нашето слънце изгрява и залязва с мисълта за Вас, но както сама знаете успява да огрее едва наполовина. Въпросите които стоят именно от неосветената страна са онези, които ни разделят. Аз тръпна в очакване на орбитата на звездите не по-малко от Вас. Дори пълното осъзнаване на природните закони, не променя тяхната общовалидност.
Яростта на слънчевите Ви лъчи, ми причинява болезнени изгаряния, за съжаление Вие или не ги разбирате или не искате и да чуете за тях. Но Ви прощавам тъй като сама сте ми доверявали, че думите за Вас са просто инструмент.

В очаване да Ви видя в най-скоро време.

ЛуиЗаЛуи

P.S.: Ще изискам от придворния  лекар да приготви отвара с най-висок резус-фактор,напоследък кожата ми е изключително чуствителна - непоносимо!

***

Луи,

Винаги съм знаела, че сте великодушен, а аз се чувствам недостойна за прошката на височайшата Ви особа. Въпреки това, сред толкова много очакващи да изберете мен и да ми дарите вниманието си, да ме обсипете с думите си е висока чест и ме ласкае лично. Ласкае ме и фактът, че на думи бледата ми светлина изгаря, макар, че Вашата - ярката говори за високоте температури, които се развиват на повърхността на Вашето небесно тяло. О, Луи, нима изгаря Ви иронията ми, която се стеле като атмосфера над разголената ми същност, докато очаква да се оставите да Ви обичам, отвъд но-тата, които сам си създавате? Оставам в очакване да определите нов час и дата за среща, макар и сблъсъкът да е неизбежен.

Луи'с

П.С. Желая Ви бързо възстановяване. 

***

Мила Луи'с,

И Аз като Вас се уча... Дори привидно да сте сама, задънената улица е приютила и моята особа. Моля, оставете ласкателството настрана, честта е моя - наскоро мисля се убедихте и в това.
Вие мила, твърдите, че аз сам създавам "но-та", ала как бих могъл да третирам константни величини като променливи? Задачата която поставяте както повечето е пълна с неизвестни, ала не това ме безпокои, а именно известните нам величини...

П.С.: "сблъсъкът да е неизбежен"- The Big Bang Theory (A Whole New Universe)

***

Луи,

Скъпи, науката за любовта е хуманитаристиска, за какви константи става дума тук в битието? Оставете математиката на учените или пък се отдайте на трактата си за Преходното и вечното, константното и променливото. Но ако ще посветите живота си на това изследване, Луи, не ще го посветите на любовта си. Уморих се да Ви убеждавам в тезите си, че коя съм аз да вървя срещу години проучвания и емпирични изследвания, които са подплата на разсъженията Ви. Трети, подобен, ако не същият, разговор Луи, ми се струва излишен. Като деца сме се изправили един срещу друг и тъпчем по местата си. Благодарна съм за подкрепата и вниманието. Не претендирам и не злоупотребявам със самотата си, спътник, с който не пътувам дори към себе си.

Оставям Ви на изледванията и на откритията Ви, Луи.

Ваша приятелка, Луиза

вторник, 10 юли 2012 г.

Необходимости, възможности и взимодействие на отделните елементи


влиятелни предизвикателства пред плътността на съзнанието

 клоните са само щрихи пред сивотата на небосклона
 ушната мида е фуния
 събира звуци, факти, артефакти

отдавна вече не сме само двамата
в нашето общо съзнание,
затворили сетивата си за света-какъвто е,
сетивата каквито ги познаваме
отворили сме нашите си - вътрешните сетива,
за да живеем в едно „вселенско“ съзнание,
в което няма граница аз-ти-те

добро и зло
са категории на Разума
в пространството на общото съзнание има само енергии
те не се нуждаят от маски

и необходимост от ангажираност
към себе си
себе си, което съдържа в себе си сбора от мен, теб и тях

тялото е условност,
мисълта – капан,
слухът, зрението, вкусът – невъзможности

единствената ни възможност е в живото
тук и сега
отвъд границите ни – нашите си
отвъд оковите – чуждите

театърът отдавна вече не е театър
ТОВА Е НАШИЯТ АНГАЖИРАН ЖИВОТ


понеделник, 11 юни 2012 г.

тъмни, жълто-сиви сталактити
затварят светлината в обор

дали спомена за конска тор
ми навява киселото мляко?

тъмните пръчки коса по главата ти вече не ме интересуват
подари й ги и дръж здраво жезъла

за себе си ще запазя излюзията, че си бил друг

вторник, 24 април 2012 г.

влиятелни предизвикателства пред плътността на съзнанието

клоните са само щрихи пред сивотата на небосклона
ушната мида е фуния
събира звуци, факти, артефакти
мътни флуиди пречупват светлината на погледа ти, кръщението ще изцери душите ни и те като газ ще издимят през двете дупки в тавана; дали е добре, дали съм добре, знакови мисли, знакови послания

пази се
пази се и търси изход
мрак и пълнолуние
стадо и степ
всеки дъх
душа
звяр
пази се от ножа
от мухата
от брат си
потърси жената с черния пояс и стани неин син

мъчно ти е?
ПЕЙ
Човещината ти вече е лукс? Докато строиш мола в сърцето си и претендираш за нещост и многост си се доближил до Божественото.

Слепец.
Усмивките сутрин ги теглим от спестяванията. А те сънувах, че доиш крава...

Щрихи

„От Трънско съм, не от Ломско. Едно Брезнишко село от дясно на моста.
Но сега в Лом ме е отнесло. Ти знаеш ли къде е този край? Да, в Западна България. Къде там? И след Трън ги знам, в Ярловци съм ходила. Да и Забел, те и двете са в равното под Руй планина. Стига си ми викал да не викам бе. Единият все ми подвиква да не съм била викала, а внукът да си не влачи краката.Ще се чудиш и вайкаш като вече не викам. Какво? Само дудна не спирам? Хубаво е, туй трябва да те радва. Та... Имах сестра с четири години по-малка от мене, съвсем ги беше объркала литературните езици. По родум от Трънско, па после в Самоков се ожени, днес и тя във Влашко скита, а в главата й каша. Момчета, вие от къде сте? От Видин? И във Видин съм била, през юни 86та. Награда да ми връчват. Как хубаво миришеха липите от тази страна на реката.“ *** Къде съм тръгнала и аз из Ломско, каша ми в главата. А бабата ме върна в горите на трънския балкан. Благодаря за усмивките, за историите, за пътуването към Аза, към изконното.
Дали не трябваше да взема парашута докато ме учиш да летя? Време ли е да започна да възприемам отвесното ускорение като падане?

Северни спомени

От София към Север минава очакването, а тлеещите очни въглени залисано следят пътя на влака. Опушената и надрана стъклена повърхност превръща живата картина в спомен. Спомен си и ти, макар да си в бъдещето, та нали толкова усилено разваляш всяко настояще.
Пустинята на твоята истина е в синьото на очите ти дълбочината също може да бъде празна

вторник, 28 февруари 2012 г.

Йорданка Такова


Казвах се Йорданка Димитрова Танчева, днес – Такова.
Детството? Първо внуче съм на Златанови. Имах разкошна майка: кротка, добричка. Бях ей такъв фарфалак (показва на метър от земята и се усмихва), имитирах всичките баби по махалата – коя как стене. Слагаха ме на едно диванче и започвах да се вайкам. Бягах от една баба , че много ме целуваше. Леля ми Асенка много ме обичаше.
Войната? Мразим войните и не говорим за тях. Дядо ми даваше хлеб на партизаните и се криеше от баба ми, но това не го пиши.
Училището... Много обичах учителите и те ме обичаха. „Йорданка“ ми казваха и много ми харесваше, че бабите все – коя „Дана“, коя „Даца“ ми викаха. Един от учителите ми гледаше пчели, помня как ми донесе мед, когато имах морбили. Прогимназията изкарах в село Ярловци, такива преспи снег газехме. Скачахме в самите преспи. Бях слаба, ама здрава. После, уви, майка ми почина от гръм. Започнах гимназия в София, дойдох при стрика ми и чичо ми да живеем и следващата година се върнах в Трън.
Бях голям комик... като ме завари учителят по математика един ден: кошчето за боклук на главата, облечена с пижама. По същото време играех вечеринки. Все ми даваха Лили Марлен да играя и ме хвалеха, че добре съм се справяла с текста.
След като завърших станах детска учителка в лятната детска градина в Зелени град. И на следващата година пристанах на дядо ти, че татко ме не даваше за него да се женсп. Чули ме ергените на средата на пътя „Къде съм тръгнала и аз“, как се вайкам, и после ме взеха на подбив. Е после татко ми даде ръката. Като дойде дедо ти да ме вземе водех програма – радиоточка и им викам „Ще почака мъжа ми, ще почака“. Целият живот ми беше един майтап.
Като се ожених за дядо ти едно лято изкарах на село помагах на свекървата в селската работа, бременна с баща ти. Свекър ми ми викаше „нашата сърничка“, много ме обичаше дядо ти Леко. После си дойдох в София, живяхме в Модерно предградие, нямаше вода и за баща ти носехме от кладенец. Събрахме пари и си построихме къщата, за строежа ни помагаха и дядо Леко и дядо Митко. Дедо ти като военен взимаше хубави пари, след 5 години се роди и Валери. Исках да работим, но не ми даваше дедо ти, голям ревнивец беше.
Баща ти му се учеше, отличник беше, на чичо ти не му се учеше толкова. Започнах работа в едно павилионче на площад Ленин, но не се примирих и се прехвърлих в ЦУМ на 4 часа, за да си гледам децата, не искаха да се хранят на стол.
Гостите? Много гости сме посрещали, наши гости, а и баща ти и чичо ти ни водеха. Идвах от ЦУМ - напазарувала, преспивах един час и готвех кюфтета и паниран кашкавал. В ЦУМ бях на 4 часа на чантите и после 8 часа на дамска конфекция, но въздухът не ми понесе на втория етаж и понеже много си ме тачеха се върнах на първия етаж, на парфюмерията. Едно старче на първия етаж ми беше написал, че на Андулка съм приличала. Много похвали съм имала, много бдителна бях и в най-различни случки съм хващала крадци.
Банкетите... Много хубави банкети имахме и изобщо не смея да говоря за тях. Рокли, поли, блузи – втора преоценка взимах всичко, но много хубаво ми седяха и много се контех. Първите и най-хубавите модели сутрин ми обличаха да ме гледат хората. Няма да забравя една рокля дълга, единичен модел, нямах пари да си я купим, вталена, кафяво с бежово, комбинация – красота.
Много силно впечатление ми правеше на баща ти приятелка една – Джина, баща й и майка й – лекари, всичко събираше и миеше, рядко трудолюбиво и възпитано момиче (Джина е обща приятелка на нашите, тя ги запознава). Майка ти – много си я харесвам: умна е, търпелива, уважава ме и аз си я обичам. След това се роди ти. Баща ти отива на работа, а майка ти ще я изписват, по терлици го догоних до спирката – да ходи да ви вземе. И после отново напуснах София и отидох на строежите. Зиме и лете ви гледах, ваканциите и пролет, то не е да го опишеш, Вале...
Голяма палавница беше. На 3 години съм те водила на платото горе на Алеко с шейната и после само чай и аспиринче. А на село... още помня как слагах на простора дрехите и ти цамбурна във водата с главата надолу, а аз само гледах да не припаднем докато стигнем вадата. „Плювам, бабо, плювам“ възторжено пляскаш с ръце ти, а аз пребледнела, пресивела... така и татко ти, малък като беше, една праска щеше да го унищожи, но имахме куче и то разкара свинята, докато стигнем да го отървем.
Баба много се зарадва като започна да следваш, много се гордея и сега... и ти продължаваш да дерзаеш.
С дядо ти... с дядо ти сме като кучето и котката, много държим един на друг, но заедно ли сме – дъвчем си се.
***
(Това ми се видя хубав финал за нейната история. Като допълнителен материал прилагаме първото стихотворение, което е научил баща ми и което в последствие сме рецитирали и четиримата внуци, както и една песен, която баба винаги с усмивка ми пее. )
***
Стой маймунке – мустаката,
опашата и брадата,

поседни на този клон,
възседни го като кон.

Поседни, поседни
и бананки си хапни.
***
Имала Мариана весело и добро сърце,
имала Мариана – шапка с едно перце.

Тръгнала Мариана на гости в близкото градче
срещнала Мариана с руси коси момче.

„Добър ден, Мариано“, казало русото момче,
„Добър ден, Марианке, дай ми това перце“.

Ахнала Мариана, паднала шапката с перце,
смяла се Мариана, смяла се от сърце.
***
Толкова за жената, която без да ми проповядва ме отхрани с вярата в Господ, тази, която винаги застава на моя страна, пълни поколенческата дупка и ми напомня защо усмивката не трябва да слиза от лицето ми.

понеделник, 27 февруари 2012 г.

За посветения зрител тези контрасти между пълното неведение на едните и тревожното внимание на другите би бил потресаващ. Днес повече от всякога писателите си служат с подобни ефекти и това е тяхно право. Защото природата си позволява открай време да бъде по-силна от тях. Както ще видите в нашия случай, обществената природа, която е природа в природата, си доставяше удосолствието да направи историята по-интересна от романа, така както буйните планински потоци рисуват фантастични картини, забранени за художниците и правят чудеса, в подреждането и извайването на камъните за голямо удивление на скулптори и архитекти.

Оноре дьо Балзак
Едно петле се дипломира
на прага на живота се изпъчи
професия то трябваше да си избира
и започна денонощно да се мъчи.

И целият кокоши свят с врява
съдбата му събра се да решава.
Изказаха се стари квачки, отличнички, носачки:
"Родено е петлето да лети,
копнее то за висини".

И още следващия ден
изпратиха петлето път далечен
и чакат от облаците да изплава
покрито с космически прах и слава...

Но напразно расата кокоша се надява
от късокрилия петел орел не става.

Неизвестен автор

Делнична носталгия

хедонизмът е в природата и на двама ни
гибелно съжителство с кулминация по празниците

бял сън са пейзажите
бяла смърт

кокиче

С взлом

влизам с взлом
в селище В.
В. като името ми

без лична карта
без номер
без документи

влизам със себе си, с усмивка и без очаквания

В. В.Л.А.К.Ъ.Т.

петък, 24 февруари 2012 г.

На една...

На една... : Дъщеря на поробена земя, ангел в любовта, демон във фантазията, доверчива като дете и опитна като старец, с мъжки ум и женско сърце, великан в надеждата, майка в скръбта и поет в мечтите; на теб, Красотата, посвещавам това творение, в което са втъкани любовта и фантазията ти, доверието и опитът ти, скръбта, надеждата и мечтите ти, при все, че не така блестящо, както скритата в душата ти поезия. Оживи ли лицето ти, изразът на тази поезия е за твоя почитател това, което са за учения буквите на някой забравен език.

Оноре дьо Балзак

вторник, 21 февруари 2012 г.

Харесвам кучките ...

Харесвам кучките ...
по традиция ...
не се сещам някой да не ги.
И да не ги, взимаш намордник и верига, и ще ги.
Песоглавци обесници сме всички
по традиция
и да не си, дърпаш веригата, и ще си

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Предизборно

Кучкарникът отдавна е препълнен:
тук са менингитните й мечти;
грипозните Ви амбиции;
спинозният му морал;
сифилистичната ти воля;

и други разнообразни породи.

В закона трябва да се предвиди евтаназия и за кучката, и за източника. Подобни мерки биха подобрили градската ни среда.

неделя, 19 февруари 2012 г.

По хунски за Маестрото

варварските ти възглавнички, заоблящи издължените израстъци на дланта ти, дясната,
откъснаха и тази хризантема;

пазех я за Апостола

така ли разбираш свободата?
по повърхността не се усещат дори теченията

докато потъвам се опитвам да ти кажа себе си

неделя, 12 февруари 2012 г.

За истинските мъже (по действителен случай)

[15:02:12] (<3)Valeria: poznavame li se?
[15:03:32] Todor: nqkoi ni nabuta v obsht chat
[15:04:13] Todor: no pyk dai da se zapoznaem
[15:07:25] (<3)Valeria: razglejdah ti rpofila vyv fb
[15:07:32] (<3)Valeria: ne mislq che imame ednakvi vyzgledi za neshtata
[15:07:33] Todor: byrzo deistvash
[15:07:57] Todor: naistina li sydish za nqkogo samo po facebook profila mu?
[15:08:51] (<3)Valeria: za nqkoi koito puska kartinki s nadpisi "taka kakto vas moje da vi boli glava, taka nas moje da ni boli huq"
[15:08:53] (<3)Valeria: ami da
[15:08:54] (<3)Valeria: :)
[15:09:07] Todor: a ne e li taka vprochem
[15:09:16] Todor: ili samo jenite mogat da izlizat s razni opravdaniq
[15:09:41] Todor: ponqkoga mnogo jeni si prosqt da im otvyrnesh tochno tova
[15:10:09] (<3)Valeria: ti i tezi jeni si znaete
[15:10:10] (<3)Valeria: :)
[15:10:17] (<3)Valeria: nqmam predstava kak e
[15:10:35] Todor: ami sledovatelno ne mojesh da sydish shto za chovek sym
[15:10:36] Todor: samo po tova
[15:10:37] (<3)Valeria: dramata prodyljava
[15:10:40] (<3)Valeria: "Крокодили, хипопотами, носорози, маймуни с грим като от цирка,овце лесни за манипулиране,изтрещели чалгарки прости, тук-там някоя истинска жена. Това е съдбата на един мъж."
[15:11:13] Todor: da i ne si syglasna i s tova li
[15:11:17] Todor: che istinskite jeni sa malko
[15:11:17] Todor: ?
[15:11:33] (<3)Valeria: kazah ti
[15:11:41] (<3)Valeria: che vyzgledite ni ne syvpadat
[15:11:58 | Edited 15:12:04] (<3)Valeria: teb koi te opredeli kato istinski myj?
[15:12:09] Todor: a ti otkyde znaesh che ne sym takyv?
[15:12:16] Todor: az ne si vadq precenki za teb
[15:12:19] Todor: ti zashto si vadish za men
[15:12:37] Todor: strashno povyrhnostno e tova koeto pravish v momenta
[15:12:42] (<3)Valeria: :)
[15:12:44] Todor: i mi pokazva che ti vsyshnost si ozlobena kym myjete
[15:12:49] (<3)Valeria: qko
[15:12:51] (<3)Valeria: :)
[15:13:00] Todor: ama priznai si go
[15:13:04] Todor: da vidim kakvo znaem za teb
[15:13:05] (<3)Valeria: e eto de
[15:13:09] Todor: obichash da se rovish v chujdi profili
[15:13:10] (<3)Valeria: priznavam si go
[15:13:15] Todor: obichash da pravish pribyrzani precenki
[15:13:24] Todor: obichash da podlagash hora s koito govorish za pyrvi pyt na symnenie
[15:13:26] Todor: e
[15:13:26] Todor: ?
[15:13:33] (<3)Valeria: kakvo e?
[15:13:36] (<3)Valeria: edno kym edno
[15:13:38] Todor: kakvo govori tova za teb
[15:13:48] (<3)Valeria: ami ti mi kaji
[15:13:50] (<3)Valeria: na men mi govori
[15:13:59 | Edited 15:14:02] (<3)Valeria: che dvamata s teb nqmame nishto obshto
[15:14:06] (<3)Valeria: kakto i kazah v nachaloto
[15:14:14 | Edited 15:14:37] (<3)Valeria: ne znam na teb kavo ti govori?
[15:15:25] Todor: ako ti si pravish precenki za drugite hora samo po nqkoq i druga shega pusnata vyv facebooka
[15:15:32 | Edited 15:15:35] Todor: znachi naistina neshto ne ti e nared
[15:15:40] Todor: prava si che nqmame nishto obshto
[15:16:17] Todor: ne samo che si nekontaktna, sarkastichna i zlobna
[15:16:30] Todor: mi dori nqmash ponqtie ot elementarno vyzpitanie
[15:17:16] (<3)Valeria: vij zapochna i da me obijdash
[15:17:24] (<3)Valeria: ako beshe priznal che sym prava oshte v nachaloto
[15:17:31] (<3)Valeria: nqmashe da se stiga do tuk
[15:18:10] Todor: ako ti ne mi beshe pokazala tezi neshta ot sebe si
[15:18:14] Todor: nqmashe da se stiga do tuk da
[15:18:22] Todor: ne si edinstvenata koqto moje da si pravi precenki za drugite
[15:18:25] Todor: ot neshto kazano
[15:19:06] Todor: edinstvenoto koeto postigna e da me nakarash da namrazq jeni kato teb oshte poveche
[15:19:38] (<3)Valeria: tova nikak e e bibleisko
[15:19:43] (<3)Valeria: vyrvi s mir
[15:19:45] Todor: a tova koeto pravish ti e?
[15:19:52] Todor: kak moje da si tolkova licemerna
[15:20:14] Todor: vzemi idi na psihoanalitik
[15:20:16] Todor: shte ti pomognat
[15:20:25] (<3)Valeria: hodq
[15:20:29] Todor: ami po chesto trqbva
[15:20:30] (<3)Valeria: blg za syveta
[15:20:38 | Edited 15:20:42] (<3)Valeria: dobre
[15:20:48] (<3)Valeria: kakto kajesh
[15:20:59] (<3)Valeria: hubav den ti pojelavam
[15:21:00] (<3)Valeria: :)
[15:21:12] Todor: i na tebe hubav, dokolkoto e vyzmojno ot zlobnata ti syshtnost

петък, 13 януари 2012 г.

Незавършено

Влизам фронтално през вратата,
при теб и твоята мъжественост, навреме.

Сядам на стола дягонално,
отърквам двете си колена, за да ги скарам и разделя.

Получава се,
на теб предлагам гледка, на тях - тръпка.

Очаквам думите ти с вдигната вежда и саркастична усмивка, но горящите ми кръгове говорят друго.

******************************
(следва)

сряда, 11 януари 2012 г.

Хоризонти (работно заглавие)

В този кръжок съм сама.

Старателно драскам с коректор по биографиите. Лепя и за по-сигурно запечатвам с телбод снимката ти на всяка една от тях.

Имам доста работа пред себе си, но съм трудолюбива и упорита. Списъка с плюсовете и минусите ти отдавна изхвърлих в кошчето под краката ми.

Страхът е за безотговорните, любими, за онзи, който съзнателно прави житейските си избори предизвикателствата са нови възможности.

вторник, 10 януари 2012 г.

Под обсада

Треперещите ви устни, разширените очни дъна, взрени в мен, повърхностни, невникващи...

Страхът ли ви обзе, гниещи трупове?

Пируети на паника в редиците ви, все по-далечни от мен.

Съзнанието ми е спокойно,
дишането-равномерно,
митралната клапа се щади за двама...

... в горящите ириси нежността и яростта са застанали рамо до рамо, в тази битка на порочно заченатото.

Крачка назад, още една...
отстъпвайте псета
съскащи змий, под камъка не ще ви достигне ръката му
лешоядни хиени, напразно виете в подножието...

Наведе ли очи, Пилате? А ти, Бруте? Аве, Цезаре, осъдените на смърт те поздравяват.