петък, 13 януари 2012 г.

Незавършено

Влизам фронтално през вратата,
при теб и твоята мъжественост, навреме.

Сядам на стола дягонално,
отърквам двете си колена, за да ги скарам и разделя.

Получава се,
на теб предлагам гледка, на тях - тръпка.

Очаквам думите ти с вдигната вежда и саркастична усмивка, но горящите ми кръгове говорят друго.

******************************
(следва)

сряда, 11 януари 2012 г.

Хоризонти (работно заглавие)

В този кръжок съм сама.

Старателно драскам с коректор по биографиите. Лепя и за по-сигурно запечатвам с телбод снимката ти на всяка една от тях.

Имам доста работа пред себе си, но съм трудолюбива и упорита. Списъка с плюсовете и минусите ти отдавна изхвърлих в кошчето под краката ми.

Страхът е за безотговорните, любими, за онзи, който съзнателно прави житейските си избори предизвикателствата са нови възможности.

вторник, 10 януари 2012 г.

Под обсада

Треперещите ви устни, разширените очни дъна, взрени в мен, повърхностни, невникващи...

Страхът ли ви обзе, гниещи трупове?

Пируети на паника в редиците ви, все по-далечни от мен.

Съзнанието ми е спокойно,
дишането-равномерно,
митралната клапа се щади за двама...

... в горящите ириси нежността и яростта са застанали рамо до рамо, в тази битка на порочно заченатото.

Крачка назад, още една...
отстъпвайте псета
съскащи змий, под камъка не ще ви достигне ръката му
лешоядни хиени, напразно виете в подножието...

Наведе ли очи, Пилате? А ти, Бруте? Аве, Цезаре, осъдените на смърт те поздравяват.