вторник, 24 април 2012 г.

влиятелни предизвикателства пред плътността на съзнанието

клоните са само щрихи пред сивотата на небосклона
ушната мида е фуния
събира звуци, факти, артефакти
мътни флуиди пречупват светлината на погледа ти, кръщението ще изцери душите ни и те като газ ще издимят през двете дупки в тавана; дали е добре, дали съм добре, знакови мисли, знакови послания

пази се
пази се и търси изход
мрак и пълнолуние
стадо и степ
всеки дъх
душа
звяр
пази се от ножа
от мухата
от брат си
потърси жената с черния пояс и стани неин син

мъчно ти е?
ПЕЙ
Човещината ти вече е лукс? Докато строиш мола в сърцето си и претендираш за нещост и многост си се доближил до Божественото.

Слепец.
Усмивките сутрин ги теглим от спестяванията. А те сънувах, че доиш крава...

Щрихи

„От Трънско съм, не от Ломско. Едно Брезнишко село от дясно на моста.
Но сега в Лом ме е отнесло. Ти знаеш ли къде е този край? Да, в Западна България. Къде там? И след Трън ги знам, в Ярловци съм ходила. Да и Забел, те и двете са в равното под Руй планина. Стига си ми викал да не викам бе. Единият все ми подвиква да не съм била викала, а внукът да си не влачи краката.Ще се чудиш и вайкаш като вече не викам. Какво? Само дудна не спирам? Хубаво е, туй трябва да те радва. Та... Имах сестра с четири години по-малка от мене, съвсем ги беше объркала литературните езици. По родум от Трънско, па после в Самоков се ожени, днес и тя във Влашко скита, а в главата й каша. Момчета, вие от къде сте? От Видин? И във Видин съм била, през юни 86та. Награда да ми връчват. Как хубаво миришеха липите от тази страна на реката.“ *** Къде съм тръгнала и аз из Ломско, каша ми в главата. А бабата ме върна в горите на трънския балкан. Благодаря за усмивките, за историите, за пътуването към Аза, към изконното.
Дали не трябваше да взема парашута докато ме учиш да летя? Време ли е да започна да възприемам отвесното ускорение като падане?

Северни спомени

От София към Север минава очакването, а тлеещите очни въглени залисано следят пътя на влака. Опушената и надрана стъклена повърхност превръща живата картина в спомен. Спомен си и ти, макар да си в бъдещето, та нали толкова усилено разваляш всяко настояще.
Пустинята на твоята истина е в синьото на очите ти дълбочината също може да бъде празна