сряда, 10 октомври 2012 г.

времето вече е счупено
къдраво

плисира гънките на екзистенциалната ми абстракция
животно с чувства излиза от дупките в дюшамето,
пълзи под сенките на чвора

космос от лико, пълен с дървеници
житници на нацията
днес насам прииждат с мечове

не ще ви гарванът опази
за да посрещнете съдбата си с широко отворени мелници

гладът не ще ни изостави
лутане в празното
без дименсии
не обуквата ми

обстоятелствено, ежедневно поведение
наричане
аз-вричане