петък, 20 септември 2013 г.

Алюзия в проза (Разказ за една отминала любов)

Белите точки върху черния ръкав асоциираха с всичко друго, но не и с блуза на жена. И не тази жена се оглеждаше в бомбето на една мъжка бота. Може би тази същата бота, беше забелязана преди седмица да оставя сухи следи по мокрите павета на Цар Освободител, когато боядисан в златисто мим за миг забрави за уличния си спектакъл и се обърна след точките, които забързано ситнеха след ботата.


Асансьорът, който в ритъма на саксофон подскачаше между етажите внезапно спря. Спряха колелата, зъбците, пружините същоспряха. Аквариумът подскочи, водата полетя, с нея и тази оранжева гупа, чието око фокусира точките в милиони малки бели точици. Гупата се опита да извика. Не успя и изчезна от другата страна на плета.