четвъртък, 24 октомври 2013 г.

На Д.

Заблъскана, застинала в спомена ни,
се боря да докажа - бил е истина,
Колажът ми разпада се безформен,
в него твои снимки липсват.

Да се снимаш знам, за теб не е присъщо,
душите, видиш ли, остават в негатива.
Пази си твоята, и времето, и чувствата,
не се хаби да ме наричаш "мила".

Недей, не ме упреквай ненаситно,
задето продължих нататък
Душата ти и днес е волна птица,
на лентата ми - пръстов отпечатък.



L'AMOUREUSE

Тя е застанала върху клепачите ми
и косите й са в моите.
Тя е чертеж на ръката ми,
Цвят на окото ми.
В моята сянка тя е потънала
като камък в небето.
Очите й - винаги отворени,
очи, които не ме оставят да спя.
Сънищата й днес
изпаряват слънцето,
а мен карат да се смея,
да плача и да се смея,
да говоря безмълвен.

В процес на превод от френски: Валерия Димитрова и Родриг Де Ферлук