събота, 30 ноември 2013 г.

Време е... (с посвещение)

Истината е пес, който лежи вързан в колибата си. Него го шибат, докато на госпожа кучка й е позволено да се грее до огнището и да смърди.

Ноктюрно

не спирам да мисля за този наш ден

върху взаимодействията на моята любов и твоя път, и твоята любов и моя път

и всички черно-бели снимки, които рязделят страниците на нашата книга

и между всички страници са тези лица, които толкова  ни опияняват със своя живот и своя протест

и в това изкуство на простичкия бял цвят

изплува една представа за това какво би могло да бъде,

за да ни подсети, че вече е

така, както в снега, почти се е слял жасминът

сряда, 27 ноември 2013 г.

"Гео Его" ПРЕМИЕРА, 28.11.2013

Един на Христос на труповете щастливо се възнася
РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ
"Първите паднаха в кърви започва трагедията". Екстаз,
ЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТ
лудост, безкрайна повтаряемост на паузите,
ИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИ
в която чуваем е дъхът на групата, между абсурдния
ТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТ
лозунг на присъединилите се херувими. Когато и
Т    Ъ   М                 Р    И     Т    Ъ    М        Р    И    Т
последната пауза изчезне, между лозунгите се разполага
        Р    И    Т    Ъ   М                  Р    И    Т    Ъ     М
тишината.

Редукция, Редукция, Редукция. Редукция в словото. Редукция в движенията. Фрагменти.

ЕГОТО НИ Е ГЕО. 

понеделник, 25 ноември 2013 г.

Шашнати

Ай, ай, с вятъра, хайде да духнем на някъде... помниш ли пясъка в гащите?

петък, 22 ноември 2013 г.

До поискване

Сънят на разума ражда чудовища. 


Между мъжкото и женското начало в себе си те търся.
В тези дълги коридори на протест,
в които единственото сигурно е днес и липсата на утре.

В тези стаи, опразнени от чувства и пълни с действието на словата ти.
Изгубена. Изгубени.
Някога.

"Талантът притежава дързост, неприсъща за другите"

Moodiness

"Get up, stand up. stand up for your rights.
Get up. Stand up. Don't give up the fight." B.M.

“Originality is the best form of rebellion.” M.S. 

"Not guilty!"


сряда, 20 ноември 2013 г.

ЛЕКЕТА/ Merde

Любезна         Madame
Евредика,       Eurydice
Къде си,           Reviendra
Ела от               De
Твоя                  Enfers
Ад.                                  J.C.

вторник, 19 ноември 2013 г.

Orphee


"Ni lui, ni moi, ni personne. Que savons-nous? Qui parle? nous nous cognons dans le noir; nous sommes dans le surnaturel jusqu'au cou. Nous jouons a' cache-cache avex les dieux. Nous ne savons rien, rien, rien. "madame Eurydice reviendra de enfers" ce n'est pas une phrase. Cést un poeme. un poeme du reve, un fleur du fond de la mort."

Jean Cocteau

Тази вечер в 19:30 - "Орфей или върни се в своя ад човече"

Театър-лаборатория "Алма Алтер"

Специално за Джонката

Без коментар... 

сряда, 6 ноември 2013 г.

За критиката, протестите и правото на отговор


Препоръча ми я Митко Новков. "Можеш да я  намериш във Facebook." И я намерих. А в Art Hostel открих книжното тяло на блога й. Блогът за театър на Гергана Пирозова. Прочетох няколко интервюта. От тях не личеше особено познание в областта на театралната история, случването, театъра на Станиславски, Бекет, Кантор, Гротовски, Гео Милев или друг. Малко се стреснах, когато в едно интервю срещнах позицията й, че в България още не сме готови да приемем голотата, както не сме били готови през 90те и че именно голата сцена е най-красивата сцена в "Хамлет" на Народния театър. Нали голотата сама по себе си беше модерна 60те, 70те? Какво ни казва тя днес, когато е самоцел?

Днес, четейки материала й за Международния Арт-Форум "Алтер Его" и за т.нар. "любителски театър" я оправдавам. Социалният реализъм иска да критикува, а не да гледа или да разбира театъра, още по-малко да го случва.

Още в началото личи, че въпреки всички източници на информация, до които е имала достъп, Г.П. е пропуснала да даде refresh и според първото каре във Форума ще вземат участие гости, които не присъстват в програмата, публикувана на края на текста. Казвам си "Голяма работа, тя е заета жена." и без да отдавам внимание на тези сведения продължавам надолу. Тук тя споделя, че тринадесет години не е знаела, защо не посещава този вид театър, но днес е разбрала. Причината тя намира в желанието на "Алма Алтер" да бъде алтернатива на "комерсиалния театър", но без самочувствието, че действително е такъв. Този факт тя открива при "тайните си надзъртания", при които става свидетел на "яростно търкаляне на сцената на неподготвени тела" и "екзалтираните", "детски опити" да бъде привлечена публика около Университета.

Този абзац ме провокира да вляза в полемика. Защото това неистово нежелание да надникне зад вратите на театралната лаборатория е симптом. Симптом не само на българската театрална критика, но на българската публицистика изобщо. Симптом, който прави лоша услуга и на класическия театър. Класическият, а не както вие го наричате - комерсиален театър.

Нас наричат "живия театър". Термин, който получава давност на Международния фестивал за експериментален театър в Кайро през 2010, наблюдаван от Ричард Шехнер, когато критиците са единодушни - наблюдаваме появата на ново явление в историята на театъра.

Трудно би било да обясня спецификите на работата в театралните лаборатории само в няколко реда, но предлагам на вниманието й два линка, с "неподготвени тела" от представленията "Хамлет или три момчета и едно момиче" и "Зеленодиво". А за ценителите малко подготовка с Рена Мирецка и Ричард Чешлак.    

Още по-озадачена останах от определението "детски опити за привличане на публика" за включването на студентите от първи курс на специалността "Авторски театър" в протестите. Надявам се не такива ги виждат хората с гражданска позиция. Аз заставам зад тези първокурсници, защото искам тяхното "по детски наивно" - "Облаче ле бяло", да продължи да звучи  в България.

Логото на Г.П. продължава да стои на плаката на "Алтер Его" 2013 , без тя да е гледала нито едно представление. това аз наричам "симптом" на социалистически реализъм! Предложете ми адекватно лечение и профилактика.

Валерия Димитрова,
неподготвено тяло,
по детски наивна,
една от трупата на "Алма Алтер"

Послепис: Малко след като завърших материала, попаднах на ироничен статус на Г.П., който коментира студентските протести. Дава ли общината разрешение за тях? Колко триста човека са? Това Арт-инсталации ли са? Лягам си с Бекет. Думи нямам.


Безизходици

Страх ме е да те обикна,
защото ще си тръгнеш.
Страх ме е да не те обикна,
защото ще си тръгна.

Между страха и страха
е пространството, което обитавам,
докато чакам. Да ме обичаш.

И за теб не намирам друг избор.

петък, 1 ноември 2013 г.

В ден като този...

В ден като този... човек когото обичам кръсти сина си и бъдещата му съпруга. В ден като този, човеци, които обичам застанаха зад идеалите си. Една балерина си сложи противогаз и избяга от Бекет, за да застане на барикадите.  В ден като този човек, когото обичам запуши и отново се сля с Всемира.

Ден като този е като всели друг ден. Без теб.