Парадокс на добрите намерения

Истината е пес, който лежи вързан в колибата си. Него го шибат, докато на госпожа кучка й е позволено да се грее до огнището и да смърди.

не спирам да мисля за този наш ден върху взаимодействията на моята любов и твоя път, и твоята любов и моя път и всички черно-бели снимки, които рязделят страниците на нашата книга и между всички страници са тези лица, които толкова  ни опияняват със своя живот и своя протест и в това изкуство на простичкия бял цвят изплува една представа за това какво би могло д а бъде, за да ни подсети, че вече е така, както в снега, почти се е слял жасминът

Един на Христос на труповете щастливо се възнася РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ "Първите паднаха в кърви започва трагедията". Екстаз, ЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТ лудост, безкрайна повтаряемост на паузите, ИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИ в която чуваем е дъхът на групата, между абсурдния ТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТЪМ РИТ лозунг на присъединилите се херувими. Когато и Т    Ъ   М                 Р    И     Т    Ъ    М        Р    И    Т последната пауза изчезне, между лозунгите се разполага         Р    И    Т    Ъ   М                  Р    И    Т    Ъ     М тишината. Редукция, Редукция, Редукция. Редукция в словото. Редукция в движенията. Фрагменти. ЕГОТО НИ Е ГЕО. 

Ай, ай, с вятъра, хайде да духнем на някъде... помниш ли пясък а в гащите?

Сънят на разума ражда чудовища.  Между мъжкото и женското начало в себе си те търся. В тези дълги коридори на протест, в които единственото сигурно е днес и липсата на утре. В тези стаи, опразнени от чувства и пълни с действието на словата ти. Изгубена. Изгубени. Някога. "Талантът притежава дързост, неприсъща за другите"

"Get up, stand up. stand up for your rights. Get up. Stand up. Don't give up the fight." B.M. “Originality is the best form of rebellion.” M.S.  "Not guilty!"

Любезна         Madame Евредика,       Eurydice Къде си,           Reviendra Ела от               De Твоя                  Enfers Ад.                                  J.C.

"Ni lui, ni moi, ni personne. Que savons-nous? Qui parle? nous nous cognons dans le noir; nous sommes dans le surnaturel jusqu'au cou. Nous jouons a' cache-cache avex les dieux. Nous ne savons rien, rien, rien. "madame Eurydice reviendra de enfers" ce n'est pas une phrase. Cést un poeme. un poeme du reve, un fleur du fond de la mort." Jean Cocteau Тази вечер в 19:30 - "Орфей или върни се в своя ад човече" Театър-лаборатория "Алма Алтер"

Без коментар... 

Препоръча ми я Митко Новков . "Можеш да я  намериш във Facebook." И я намерих. А в Art Hostel открих книжното тяло на блога й. Блогът за театър на Гергана Пирозова . Прочетох няколко интервюта. От тях не личеше особено познание в областта на театралната история, случването, театъра на Станиславски, Бекет, Кантор, Гротовски, Гео Милев или друг. Малко се стреснах, когато в едно интервю срещнах позицията й, че в България още не сме готови да приемем голотата, както не сме били готови през 90те и че именно голата сцена е най-красивата сцена в "Хамлет" на Народния театър . Нали голотата сама по себе си беше модерна 60те, 70те? Какво ни казва тя днес, когато е самоцел? Днес, четейки материала й за Международния Арт-Форум "Алтер Его" и за т.нар. "любителски театър" я оправдавам. Социалният реализъм иска да критикува, а не да гледа или да разбира театъра, още по-малко да го случва. Още в началото личи, че въпреки всички източници на информация,

Страх ме е да те обикна, защото ще си тръгнеш. Страх ме е да не те обикна, защото ще си тръгна. Между страха и страха е пространството, което обитавам, докато чакам. Да ме обичаш. И за теб не намирам друг избор.

В ден като този... човек когото обичам кръсти сина си и бъдещата му съпруга. В ден като този, човеци, които обичам застанаха зад идеалите си. Една балерина си сложи противогаз и избяга от Бекет, за да застане на барикадите.  В ден като този човек, когото обичам запуши и отново се сля с Всемира. Ден като този е като всели друг ден. Без теб.