Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от декември, 2013

Сме. Каквото не сме. (заглавието се посвещава на Николай Георгиев)

денят влиза между тъмните часове и хората пак започват да тичат от базара до аптеката: тичат от хладилника до леглото: тичат за италиански макарони, германски коли и японски климатик пред полицаите, футболистите, имигрантите - жертвите на някое подиграване за пластична жена със синята коса и електрическата цигара за безплатна телевизия, кафе за 38 стотинки с клюки тичат тичат тичат а този, който по това време се забави да каже "добре" пак се забива в мочурливото на същото поле Движение липсва, не тичане. Тичат и стоят на едно място. Това е то - теория на относителността. И координатна система. Любов. Така са нарекли онова чувство, което кара хората да се движат, дори когато ги мързи. Другото са пороци. Какво сме повече от другите, че си позволяваме сарказъм от позицията на Брехт. Сме. Сме влюбени. В движението.

Когато думите изчезнат, тогава идваш ти...

Jacques Brel - Ne me quitte pas

Чайки

чайки от дим над черното пристанище в хола играят по чайковски лебедови чайки, умиращи в кафявите листа на пода чайки, паднали звезди в тоалетната на котката с вкус на черно вино

Реплика на деня

"Все повече започваме да приличаме на секта" Николай Георгиев

Егото ни е Гео

Тъмна вечер, бял снегът...  Тихо по нашето щастие...  Вървим тихо като по цветя... Кът, кът, кът, кът, кът Започва трагедията, започва Крак, шийка и крилце... Гладно, гладно гледаме с отворена уста... Няма май, няма рай... Грешни мисли в тишината... Шепот из листата под листата...                                                                                              Тъмна вечер, тъмни сенки в нейната градина...  Скришна радост в нейната градина...