сряда, 11 февруари 2015 г.


"Кулата от слонова кост, в която живеят поетите, рухва раздробена в жалки уломки. Въпреки гръмоотводите на мечтата и сантименталната илюзия." Г.М.

Изкуството, заради самото изкуство е утопия. Но само в нея са живи къдриците на поета... "Да ги отрежем!" настъпва тълпата и поглъща неговата индивидуалност. И в Лондон, и в Париж, и в Ню Йорк... тълпата иска зрелища. Те са неговата смъртна присъда.

Един мъж с черен балтон пресича булевард A3203. Един Иисус от Монреал. Той няма име. Не идва от никъде и никъде не отива. Жадувал е да бъде новия Рембо, но не му достига лудост. Трябва да си малко луд, за да се върнеш от унеса на съня в живия ад. Да си буден, за да будиш спящия.

Един мъж в черен балтон върви по брега на Темза. Изведнъж сянката му потъва в реката. На него не му достига смелост да я последва. 
Слънцето показва 17:45. Закъснение. Часовникът залязва.