сряда, 2 март 2016 г.

04:00

Какво би ме държало будна в ранната утрин ако не моята собствена болест? Да вечерям късно, да прелюбодействам, понякога да пия и да сънувам всичките си кошмари наяве. Тези срещи денем, които не ми дават мира, силно напомнят за лошо представление. Нарочни. Посредствени. Бездетни. А колко повече ме е страх от безплодие в общуването, отколкото от това да не мога да доя гърдите си...  

Знам, че трябва да ти напиша нещо,
но не мога.

всичките ми думи си заключил
в птичи череп
черепът си скрил
през девет планини в десета
на дърво
високо-сраснато с небето
в гнездо
същински облак тъмен
скелет подир скелет
в коренищата му черни
черна вие се змия
в короната орел...

...но препариран. Искам да ти пиша но не мога.

песента ти ми е непозната
като песен птича
чужда
врабча песен
или лебед, жерав, чучулига
а аз човек съм
само