понеделник, 4 декември 2017 г.

О, бленувана неувереност моя


Снимка: Веско Николов 

О, бленувана неувереност моя, как те зовях да оцветиш сивотата на това ежедневие. И да изтриеш сивия цвят от градските гълъби. Слели се с улиците.
О, блян, поспри, не бързай.  Не се съгласявай, мъчи ме.
О, усойницо, защо не пожела да продължиш игривото сладострастие.

О, о, о...  досадна пародия на думите, на чувствата, на мислите. Поезията на влюбения, неговото творчество, са сладникаво румолене, което освен възлюбената, никой друг не би могъл да понесе. Няма ли пречка, конфликт, борба. Няма ли страдание, изкуството е невъзможно. Щастливата любов е убиец на литературата, на музиката, на театъра. Единствено изобразителното изкуство[1] би могло да я използва. Да я приласкае. Да я съблече. Гола, за да я овековечи.

О, развратнице, щастието ще погуби и двамата ни.

Из повестта "Представлението", очаквайте през 2018




[1] Да се чете: и фотографията, думата е извадена от фразата, за да не тежи на ритъма й. 

неделя, 26 ноември 2017 г.

Извадете цитатите от речника на един актьор и вижте какво ще остане


Животът ни се е превърнал в поредица от цитати. Залепнали от представленията в изреченията ни. Извадете цитатите от речника на един актьор и вижте какво ще остане. Плашило. Парцалена кукла да плаши гаргите. Но как да извадиш думите днес от контекста на драматургията и литературата от вчера, от изминалите десетилетия, от вековете. Хамлет е откраднал думите. Ромео и Жулиета са си поделили любовта. Сънят е отишъл при Морфей. Убийството при Макбет. Героят е Ахил. Хитрецът – Одисей. Дон Кихот е взел лудостта. Дори старата сводница, смъртта, е вече чужда. Не можем да изкъпем съзнанията си, тъй както къпем телата си. Само ги парфюмираме. А те са все мръсни. Затова и нощем миризмата е тежка и не можем да спим. 

Из повестта "Представлението", очаквайте през 2018

петък, 24 ноември 2017 г.

Да нарисуваш птица



Parfois l'oiseau arrive vite mais il peut aussi bien mettre de longues années avant de se décider. [1]

Ако аз те срещам всеки ден, то би трябвало да знаеш, че не бих могла да те обичам. Но ти не знаеш, мили. Затова си щастлив, преди да те напусна. Аз бих била честна с теб. Бих ти разказвала с часове за птиците, които събирам. Хартиени, стъклени, нарисувани. За онези, които ще отливам от восъка на изгорелите свещи, когато те напусна и сметката за тока остане неплатена. Аз бих...

...но ти не би разбрал.

Из повестта "Представлението", очаквайте през 2018




[1] „Понякога птичето бързо пристига, но понякога много време не стига, за да се реши да долети“ – „Да нарисуваш птица“, от Жак Превер, в превод на Даниела Соколова. 




сряда, 22 ноември 2017 г.

Аз бях

Снимка: www.50spointofview.com

Аз бях. Аз съм този, който търси, без да спира, отговор от живота. Аз го видях същия този живот как пулсира в невзрачното ти тяло. Как превръща това тяло в божество за прикованите в него стотици очи. Аз го пожелах. И аз дръзнах да го сънувам. Не ме интересува твоята смърт в ежедневието, искам те жива.

В представлението. 

Из повестта "Представлението", очаквайте през 2018

понеделник, 20 ноември 2017 г.

Обичам те

Снимка: www.50spointofview.com


Обичам те.

Колко пъти си сменяла овала на лицето си,
тръпчинките,
луничките
и аз съм те откривал пак.

И зад косите ти рубинени до вчера,
а днес коси от абанос,
като във приказките,
и зад тях съм те откривал пак.

И във очите ти
небесни днес и утре адски черни,
и в тях съм те откривал пак.

Обичам те.[1]




[1] Поезията от сънищата на мъжа следва ритъма на „Обичам те“ на Пол Елюар, в превод на Кирил Кадийски



Из повестта "Представлението", очаквайте през 2018 г. 

Късно е вече

Снимка: www.50spointofview.com

Късно е вече. Тази вечер никой няма да дойде.  След десетото представление никой вече не идва. Най-платежоспособните, големите фенове, най-страстните почитатели и няколкото луди, винаги давят в рози и карамфили първите десет представления. След десетото никой вече не идва зад кулисите или вечерите в къщи. Публиката се страхува. Учителките и техните ученици, студентите, професорите и работниците, счетоводителите, лелките от държавната администрация и техните съпрузи, пощальони или шофьори на такси, всички те се страхуват. Да разменят няколко думи с мен. Да разменят няколко думи с нас. Актьорите. 





Из повестта "Представлението", очаквайте през 2018 г. 

четвъртък, 14 септември 2017 г.

Хензел и Гретел


разсякоха тялото с брадва
и захвърлиха двете половина на двата края на света
в едната падна сърцето, а в другата утробата

очите останаха да гледат само в една посока,
а краката започнаха да се спъват и да вървят все по-бавно

феята, орисница,
вещицата му с вещица,
направи заклинанието за 100 години

след това отиде в бара,
запали цигара,
отвори си Тиндъра
и престана да мисли по делови въпроси  

фактът, че можеше напълно да забрави за работата след края на работния ден
и да се отдаде на заслужена почивка
се цени високо в Асоциацията на феите

нещеш ли обаче стана така, че Феята се влюби
в изхвърлената долна половина,
която беше качила една от старите си снимки в социалната мрежа
и престанаха да я канят вече в Асоциацията

пропи се, пораснаха й брадавици,
затвори се в трикрака дървена къщурка
и зачака

когато Хензел и Гретел,
в крайна сметка се събраха,
и почукаха на вратата й,
вещицата не успя да разпознае някогашната си любов
или я разпозна
и почти я изяде

Извод: При слабите по характер, но амбициозни вещици любовта и кариерата са взаимно изключващи се събития.













петък, 7 юли 2017 г.

погребение

погребението се състоя във файсбук
без много свидетели
двама винаги са достатъчни, за да се установи смъртта,
часът е точно 11:58 отбеляза секундантът
поставиха човечността в ковчега й
хвърлиха няколко ругантни „по дяволите“, за да я затрупат
мъжът изгаси цигарата си с театрален жест и си тръгна
жената пророни сълза и си тръгна
човечността постоя малко в ковчега от уважение,
но я хвана клаустрофобията


и си тръгна 

аз умирам

Снимка: Пламен Момчилов

думите ми, са мъртви от месеци
обратно на патиците във въздуха,
обратно на патиците, които се реят във въздуха,
защото не съм ги отстреляла
думите, не патиците,
когато трябваше 

петък, 24 март 2017 г.

¿Cual es la diferencia
entre un moribundo y un difunto?

Yo, el moribundo,
estoy ya muerto,
pero  puedo sentir tu alienación
y no puedo hacer nada

y tu, el difunto,
estas todavia vivo,
pero no puedes sentirme

¨La ley de la guerra entre el amante y el amado¨

четвъртък, 9 март 2017 г.

Today is another day!


Снимка: Пламен Момчилов
I have a friend, you know her well, who told me that her man is more aware for her thoughts, feelings and desires, after that she has found another man, and she started to treat him as a stranger.

And I remembered our little bet, which let us talk as we are again at our first date. To listen and to understand, without a war between your male and my female door.

I’m so proud of you today!

Like any other Thursday of the year.

my mouth has taste like kiss of wine
my body has clues by stranger from the night behind us

-         Good morning, my stranger of the night!
-         Nice to meet you, my glory night!
-         Do you want a tea or another sleepless night?
-         I want to live forever in that night behind… us


That’s how that story happened once upon a time.
And make me yours, and make you mine.
The same story repeats again and again.

The arguments are different, but the ends are still the same…

вторник, 3 януари 2017 г.

STRIVING FOR THE IMPOSSIBLE


inspired by Ingmar Bergman

based on “The Thief's Journal” by Jean Genet


SHE: BLACK SKIN, BIG EYES AND LIPS. SHE IS A WOMAN WITHOUT AGE. BEHIND HER ARE THE CENTURIES. CENTURIES OF SUFFERING. SHE IS THIN. BUT YOU COULD FEEL HER BONES HEAVY AS A ROCK. SHE IS NOT ABLE TO MOVE, NEITHER TO SPEAK. BLACK TROUSERS, BLACK TOP. ONE EARRING WITH A FEATHER ON HER RIGHT EAR.

HE:WHITE SKIN. BLACK HAIR AND BEARD. HE IS WORKER IN THE IMAGINARY CEMETERY. THE UNDERTAKER. HE DOESN'T HAVE ANY FEELINGS. ONLY RULES: 1ST – THERE MUST BE AN ORDER. 2ND – THERE MUST BE AN ORDER. 3D THERE MUST BE AN ORDER. LATER. HE WILL BRING HIS GUITAR. TRYING TO BRING ORDER EVEN IN THE MUSIC.


INDOOR. BLACK ROOM. ETERNITY.

HER FACE. BLUR. IN A WHILE WE SEE HER LIPS.


SHE
Shhh... Shhh... Shhh...
Shhh... Shhh... Shhh...
Shhh... Shhh... Shhh...
Shhh... Shhh... Shhh...
Shhh... Shhh... Shhh...
Shhh... Shhh... Shhh...
Shhh... Shhh... Shhh...


THE SPACE LOOKS AS A BIG BLACK BOX. IN THE MIDDLE THERE IS A WHITE CHAIR. SHE IS SITTING ON THE CHAIR. SHE IS NOT ABLE TO MOVE. HER HANDS ARE INSIDE TWO BIG METAL BUCKETS. WE DON'T KNOW IF THE BUCKETS ARE EMPTY OR NOT.


SHE
Shhh... Shhh... Shhh...
Shhh... Shhh... Shhh...
Shhh... Shhh... Shhh...

UNEXPECTEDLY HER BODY MOVES. FAST. ONLY HER RIGHT LEG. THE MOVEMENT STOPS THE SOUND. SHE FEELS THE POWER INSIDE HER. AND SHE IS TRYING TO GO FURTHER. ONLY HER LEGS ARE MOVING FORWARD. WE COULD HEAR THE SOUND OF THE LEGS TOUCHING THE FLOOR. IN ONE MOMENT SHE FEELS SO TIRED THAT SHE IS NOT ABLE TO GO FORWARD.

SHE
Shhh... Shhh... Shhh...
Shhh... Shhh... Shhh...
Shhh... Shhh... Shhh...
Shhh... Shhh... Shhh...
Shhh... Shhh... Shhh...


HER LEGS ARE MOVING BACKWARDS. BOTH OF THEM. BACKWARDS. BACKWARDS. NOW THEY ARE UNDER THE CHAIR. ALMOST ON HER KNEES. SHE COLLECTS SOME POWER. YOU COULD SEE THE CONFIDENCE IN HER EYES. AND SHE STARTS TO PUSH THE BUCKETS FORWARD. SHE IS PUSHING FORWARD. PUSHING. AN ONE POINT SHE COULD NOT STAY LIKE THIS ANYMORE. AND SHE FALLS DOWN ON HER HEAD. IN A STRANGE POSITION. THE BUCKETS ARE FALLING TOO. THE CONTENT INSIDE THE BUCKETS COVERS A PART OF THE FLOOR. IT IS A SAND. SHE MOVES HER HEAD ONLY A LITTLE BIT. HER HAND GOES OUT FROM THE BUCKET. AND TRIES TO GATHER THE SAND FROM THE FLOOR. SHE COULDN'T, BUT WE COULD SEE THE TRAILS OF HER FINGERS IN THE SAND. SHE DOESN'T HAVE MORE POWER. SHE IS STAYING LIKE THAT. STARING FORWARD INTO THE EMPTINESS. IN THE SILENCE WE HEAR A SOUND. IT IS A GUITAR. COMING FROM NOWHERE. ORDERED NOTES.

INDOOR. BLACK CORRIDOR. ETERNITY.

THE BLACK CORRIDOR IS NOT CONNECTED WITH THE BOX. BUT AT THE SAME TIME IT IS A PART OF IT. HE IS COMING FROM THE CORRIDOR. AT THE BEGINNING YOU COULD SEE ONLY HIS SILHOUETTE WITH THE GUITAR. THE SOUND GROWS LOUDER AND LOUDER. WE CAN'T SEE EVEN HIS LEGS. IT IS A KIND OF FOG OR LIQUID, MADE BY THE LIGHT.

INDOOR. BLACK ROOM. ETERNITY.

THE SOUND IS TURNING SLOWLY ALMOST INTO A SONG NOW. HE IS LOOKING AT HER. WITHOUT FEELINGS. COLD FACE. HE STARTS TO PLAY ONLY ON ONE STRING . IT BECOMES IRRITAITING.

SHE
Shhh...

HE PUTS THE GUITAR ON THE FLOOR. IT LOOKS AS HE TOOK A DECISION. AND NOW HE STARTS TO ORDER THE SPACE. FIRST HE TAKES HER HAND OUT OF THE BUCKETS. SECOND , HE TRIES TO COLLECT THE SAND IN THE BUCKETS. HOWEVER EVERY TIME HE IS CLEANING THE SAND FROM HIS HANDS, THAT IS PRODUCING A SOUND. WHEN HE IS PUTTING HER HANDS AWAY FROM THE BUCKETS TO COLLECT THE SAND, THEY ARE LIKE THE HANDS OF A DEAD BODY. HE PUTS THE BUCKETS ON THEIR FIRST PLACE – AT LEFT AND AT THE RIGHT SIDE OF THE WHITE CHAIR. IN THE NEXT MOMENT HE TAKES HER BODY UNDER HER SHOULDERS. AND WITH TWO MOVEMENTS SHE IS AGAIN ON THE CHAIR. HER HANDS ARE AGAIN IN THE BUCKETS. HE LOOKS AT HER TO CHECK IF EVERYTHING IS ORDERED. THAN HE TAKES THE GUITAR AND GOES AWAY IN THE EMPTINESS .

INDOOR. BLACK CORRIDOR. ETERNITY.

IT SEEMS THAT THE BLACK BOX HAS WALLS, BUT EVERY TIME HE IS COMING OR GOING AWAY HE IS IN THAT LONG BLACK SPACE, LOOKING LIKE CORRIDOR.

INDOOR. BLACK ROOM. ETERNITY.

WHEN WE ALMOST CANNOT HEAR THE MUSIC...

SHE

Shhh... Shhh... Shhh...
Shhh... Shhh... Shhh...
Shhh... Shhh... Shhh...
Shhh... Shhh... Shhh...
Shhh... Shhh... Shhh...

HER MOVEMENTS START FROM THE BEGINNING. THIS TIME FASTER THAN BEFORE. HER BODY MOVES. FAST. ONLY HER RIGHT LEG. SHE FEELS THE POWER GROWING INSIDE HER. AND SHE IS TRYING TO GO FURTHER. ONLY HER LEGS ARE MOVING FORWARD. WE COULD HEAR THE SOUND OF THE LEGS TOUCHING THE FLOOR. THAT MOVEMENT FINISHES WHEN SHE IS ALMOST FALLING FROM THE CHAIR. ONLY HER HEAD STAYS.

SHE
Shhh... Shhh... Shhh...
Shhh... Shhh... Shhh...

DURING THE SOUND HER LEGS ARE MOVING BACKWARDS. BOTH OF THEM. BACKWARDS. BACKWARDS. NOW THEY ARE UNDER THE CHAIR. ALMOST ON HER KNEES. SHE COLLECTS SOME POWER. YOU COULD SEE THE CONFIDENCE IN HER EYES. AND SHE STARTS TO PUSH THE BUCKETS FORWARD. SHE IS PUSHING THEM FORWARD. PUSHING. AT ONE POINT SHE IS NOT ABLE TO STAY ANYMORE. AND SHE FALLS DOWN ON HER HEAD. AGAIN IN THE SAME STRANGE POSITION. THE BUCKETS ARE FALLING TOO. THE SAND COVERS THE MAJORITY OF THE FLOOR. IT IS SAND. SHE STARTS TO MOVE MORE USING HER HANDS TO STAND UP. SHE TAKES HER EARRING WITH A FEATHER AND GIVES IT TO THE BOX. A HAND TAKES THE FEATHER AND SHE FALLS AGAIN. SHE MOVES HER HEAD ONLY A LITTLE BIT AND SHE LICKS THE FLOOR. AND SHE STAYS LIKE THAT. HE(THE MAN) ENTERS INTO THE SPACE WITH TWO MORE METAL BUCKETS. HE PUT ONE OF THE BUCKETS ON THE CHAIR AND STARTS TO FILL IT WITH THE SAND FROM THE OTHER BUCKET. HIS FACE LOOKS ETERNAL. THE SAND IS FALLING SLOWLY.


FEMALE VOICE IN BULGARIAN 
Това изплъзване не може да трае вечно,
това изхлузване и свличане на времето.
Излизам от тялото ставам Онази Жена, 
Жената, облечена в меланхолия.
Добър ден, тишина.
Отказвам да чакам онези ритмични садисти.
Някой прорязва часовника.
Някой е скъсал процепа между Мен и Аз
и сега съм обречена да се
изсипвам,
разсипвам,
разливам,
огъвам.
Ето.
Ето как тялото ми съблича своята кожа.
Ето ме водна, хлъзгава и безформена.
И ето как от Мен не остава никакво Мен, а само стъпки от беззвучие.
Не искам да обличам този фарс, но не мога и да прекъсна собственото си изтичане.
Отвън окото ми е прорез – през него времето излива себе си.
Отвътре съм натъпкана с думи.
И нямам как да се обърна.
Нямам как да се помръдна.
Проклет да си, Жьоне!
Проклет да си и ти и тази кофа пълна с пясък!

MALE VOICE IN FRENCH 
Je suis seul au monde, et je ne suis pas sûr de n'être pas le roi, peut-être la fée de ces fleurs. Elles me rendent au passage un hommage, s'inclinent sans s'incliner, mais me reconnaissent. Elles savent que je suis leur représentant vivant, mobile, agile, vainqueur du vent. Je peux sans pitié considérer toutes les fleurs, elles sont de ma famille. Si par elles je rejoins aux domaines inférieurs - mais c'est aux fougères arborescentes et à leurs marécages, aux algues, que je voudrais descendre - je m'éloigne encore des hommes. De la planète Uranus, paraît-il, l'atmosphère serait si lourde que les fougères sont rampantes; les bêtes se traînent écrasées par le poids des gaz. À ces humiliés toujours sur le ventre, je me veux mêlé. Si la métempsycose m'accorde une nouvelle demeure, je choisis cette planète maudite, je l'habite avec les bagnards de ma race. Parmi d'effroyables reptiles, je poursuis une mort éternelle, misérable, dans les ténèbres où les feuilles seront noires, l'eau des marécages épaisse et froide. Le sommeil me sera refusé. Au contraire, toujours plus lucide, je reconnais l'immonde fraternité des alligators souriants. 

MUSIC 
The Tiger Lillies "Forever together"

THE FEMALE VOICE, THE MALE VOICE AND THE MUSIC ARE WORKING TOGETHER, THEY ENTER INTO A CANON. THE SPECTATOR CAN SEE THE SAND FOLLOWING DOWN INTO THE BUCKET, WHEN THIS IS FINISHED HE STARTS TO COVER HER BODY WITH THE SAND FROM THE SECOND BUCKET. SAND. WORDS. MUSIC. THE LAST GRAINS OF SAND ARE COMING DOWN. HE LOOKS AT HER AND ANOTHER DECISION APPEARS. HE GRABS HER BODY USING ONLY ONE OF HIS HANDS AND STARTS TO DRAG HER BODY. THE BODY LEAVE TRACKS IN THE SAND. AT THE LAST MOMENT SHE GRIPS ONE OF THE BUCKETS AND STARTS TO DRAG IT. THEY DISAPPEAR INTO THE CORRIDOR. SILENCE. THE WHITE CHAIR STANDS ALONE IN THE BOX. HE IS COMING AGAIN, THIS TIME WITH THE GUITAR AND SITS ON THE CHAIR. THE MUSIC STARTS TO APPEAR SLOWLY UNDER HIS FINGERS. FOR HIM TO SING IS ALMOST IMPOSSIBLE.

HE (SINGING)
Forever... Forever... Forever...
we will be...
Forever we will be
Together...
In our grave we'll lie side by side through hate and pride we will die
Forever we will be together beyond the grave
Though my hate for you it grows there is no place I can go
Forever we will be together beyond the grave
Each thought and feeling that you feel makes me anguished want to squeal
Forever we will be together beyond the grave
Each habit, predilection, twitch wants me to call you a f***ing b****
Forever we will be together beyond the grave
But then if I cut your throat on my own corpse I will gloat
Forever we will be together beyond the grave
Oh how I wish you I could kill but then my own blood I would spill
Forever we will be together beyond the grave....... Beyond the grave


DURING THE SONG WE COULD SEE HER BODY BLURRED BEHIND HIM. SHE IS MOVING SLOWLY. HER HAND IS TOUCHING HER EAR. SHE IS SEARCHING FOR THE EARRING. SHE CONTINUES SLOWLY, GOING OUT OF THE BLUR.

SHE
Shhh... Shhh... Shhh...
Shhh... Shhh... Shhh...


HE STOPS PLAYING. SLOWLY SHE TAKES THE GUITAR FROM HIS HANDS AND GIVES IT TO THE BOX. A HAND TAKES THE GUITAR. HIS FINGERS CONTINUE TO MOVE FOR A WHILE AS THE GUITAR IS STILL THERE. SHE SLOWLY TAKES ONE OF THE BUCKETS AND STARTS TO COVER HIM WITH SAND. HIS HANDS FALL DOWN CALM NEAR HIS BODY. THE MUSIC STARTS AGAIN. THE SAND IS FALLING DOWN. WHEN THE LAST GRAIN OF SAND FALLS DOWN, SHE IS GOING AWAY TROUGH THE SAME BLURRY CORRIDOR. HE STANDS ALONE IN THE BLACK BOX. THE CAMERA IS GOING CLOSER HIS FACE. HIS LIPS. BLUR.

HE
Shhh... Shhh... Shhh...
Shhh... Shhh... Shhh...





THE END