Роден съм през 1994 г. Великата 1994 г., когато националният ни отбор по футбол постига този невиждан успех, с който всички толкова се гордеем, но който май няма да се повтори скоро пак. През 1993 г., обаче, се оказва, че се е случило нещо значително по-важно в сферата на изкуството, за което аз до ден днешен не знаех. Стивън Спилбърг създава ''Списъкът на Шиндлер''. Дълго години живях без изобщо да подозирам каква е мащабността на този филм. Името ми беше познато, но никога не разбирах какво точно представлява, освен че е филм за Втората Световна война и че Лиам Нийсън е в главната роля. Съвсем наскоро, обаче изгледах това ''събитие'', представено на екран и то преобърна представата ми за кино, реализъм и символи изцяло и напълно.
''Списъкът на Шиндлер'' е тежък филм за гледане, тежък филм за възприемане и тежък филм за осмисляне. Неговото времетраене е 3 часа и 14 минути и през всички тези часове филмът затяга примката си. Затяга я неусетно, но осезаемо и когато това се случи вече е твърде късно да върнеш лентата назад. Това, което Спилбърг използва е реализъм до крайна степен. Някои биха казали бруталност, но това не е съвсем така. Брутално би било, ако всичко, което виждаме на екрана се вършеше самоцелно, то обаче работи за една съвсем различна цел- човешката. Защото няма как да имa истински човеци, ако срещу тях няма зверове, срещу които да се борят. И в основата си това не е филм за войната, това е филм за един човек, който се променя в името на една по-голяма цел.
Лиaм Нийсън гради една страхотна роля без да я преекспонира. Шиндлер би бил толкова лесен за разбиране, ако беше един обикновен герой, който се бори за своите разбирания. Той не е такъв: той пие, залага, женкар е, бори се да бъде по-богат. До един конкретен момент. Моментът, в който човекът в него не издържа. Разбунтува се, за да стигне без да ни се натрапва до една истина, която носи може би най-силния и емоционален момент в целия филм: ''Една брошка, един обикновен предмет би могъл да бъде разменен срещу един живот. Човешки живот.''
Срещу образа на Шиндлер стои този на Гьот, изигран от Ралф Файнс - млад, надменен, брутален, получил властта да убива и възползвайки се от нея на всяка цена той е всичко онова, което Оскар Шиндлер не е. Битка между двамата реално няма, но те са различни, колкото различни са евреите и германците във филма на Спилбърг.
Холокоста и концентрационните лагери са изобразени по един жив и брутален начин. Сцената, в която всички жени влизат в баните и напрежението, което се създава у зрителя, докато не потекат душовете е всъщност всичко онова, което се е случвало в душите на тези хора: ужас, но и надежда- не, не надежда за по-добър живот, а надежда за живот. Какъвто и да е живот.
Снимането в черно-бяло има за основна цел филмът да бъде колкото се може по-автентичен и това е нещо, в което той успява на 100 процента. Цветна е само роклята на малкото момиче. Момичето, което бележи падението на една нация, която е способна на крайна мерзост в името на войната, на идеалите на един човек.
Холокоста и концентрационните лагери са изобразени по един жив и брутален начин. Сцената, в която всички жени влизат в баните и напрежението, което се създава у зрителя, докато не потекат душовете е всъщност всичко онова, което се е случвало в душите на тези хора: ужас, но и надежда- не, не надежда за по-добър живот, а надежда за живот. Какъвто и да е живот.
Снимането в черно-бяло има за основна цел филмът да бъде колкото се може по-автентичен и това е нещо, в което той успява на 100 процента. Цветна е само роклята на малкото момиче. Момичето, което бележи падението на една нация, която е способна на крайна мерзост в името на войната, на идеалите на един човек.
Връзката между Шиндлер и Щерн (неговия счетоводител-евреин) е може би най-силната в целия филм. В началото на войната Шиндлер иска само да прави пари, а накрая да спаси ''своите'' евреи. Щерн разбира това. Но в нито един момент двамата не си го казват, може би защото понякога да кажеш някои неща на глас, би значело смърт.
Спилбърг е отдаден на своята история. Това е филм, който е брилянтно изигран, заснет, написан и видян. Някои сцени са шедьоври на съвременното изкуство. Но най-голямото качество на Спилбърг е че той изчезва в своя филм, заедно със своите актьори. Те сякаш служат на една по-голяма, по-смислена кауза. Каузата на човека и цената на неговия живот в едни от най-трудните времена в историята на човечеството.
Тук няма мелодрама, само една история, която всеки един от нас носи в себе си. И след като филмът свърши, след цялата болка и смърт, след цялото страдание, някъде там идва и една мисъл:
''Аз съм жив. И съм длъжен да изживея живота си по най-добрия начин, защото списъците, които правим в живота си те ще останат.''
Списъкът на Шиндлер е живот.
Георги Арсов
Спилбърг е отдаден на своята история. Това е филм, който е брилянтно изигран, заснет, написан и видян. Някои сцени са шедьоври на съвременното изкуство. Но най-голямото качество на Спилбърг е че той изчезва в своя филм, заедно със своите актьори. Те сякаш служат на една по-голяма, по-смислена кауза. Каузата на човека и цената на неговия живот в едни от най-трудните времена в историята на човечеството.
Тук няма мелодрама, само една история, която всеки един от нас носи в себе си. И след като филмът свърши, след цялата болка и смърт, след цялото страдание, някъде там идва и една мисъл:
''Аз съм жив. И съм длъжен да изживея живота си по най-добрия начин, защото списъците, които правим в живота си те ще останат.''
Списъкът на Шиндлер е живот.
Георги Арсов
Коментари
Публикуване на коментар