Блянове прашни, по прашните пътища, нощем през сълзи изричани, скрити копнежи, несбъднати сънища, молитви и тайни обричащи. Върви, във длетото е твойта присъда, бурни води ти палят душата. Върви и прощавай оставам сама и все така мъдра... макар и без вяра и в съюз с Сатаната. Върви и не спирай, не чакай утеха, напред е твойта сродна душица. Върви по друма с ковашка секира, с хАмериканска мечта и някоя друга парица.
Блогът за кино, литература и театър на Валерия Димитрова.