Парадокс на добрите намерения

бях там когато всичко се случи, когато ми се подкосиха краката обърнах се, беше мъж, от онези, които ще заровят пръсти в косите ти и ще разглеждат душата ти в крупен план   нарисувах го с въглен, не въглен, а жар, изпарих си пръстите и изпуснах жарта в нозете си докато горях на собствената си клада той бягаше с писъци "ВЕЩИЦА"

  мотивацията ми е не защото го разпнаха, а заради фолдърите, файловете и дигитализацията на чувствата Ако затворя компютъра, изключа телевизора и телефона, дали ще ти видя аурата? Връзките от разстояние ми разтракаха мандибулата. Не от страх, или от тъга, а от абстиненция по неслучилото се. Трябваше да спра да се занимавам с изкуство, преди да повярвам в спасението. Сега вече е късно.

                                                                                    главата ми е бомба влачи ауспухът на чувствата подире си годините връщат всичките ми усилия вкъщи у дома значи назад времето спира няма назад, няма напред Пиеро, коя е посоката? пита и Мари, и Гео, и Егото последно пита не зная, кънти в главата ми, сега е камбана спри, върни Асене, от телевизора на Сашо, Диков или баща ми вече няма значение времеубежището не е непременно алцхаймер или шизофрения или друга някоя диагноза понякога е само поезия от безсилие Like Comment Share