Роден съм през 1994 г. Великата 1994 г., когато националният ни отбор по футбол постига този невиждан успех, с който всички толкова се гордеем, но който май няма да се повтори скоро пак. През 1993 г., обаче, се оказва, че се е случило нещо значително по-важно в сферата на изкуството, за което аз до ден днешен не знаех. Стивън Спилбърг създава ''Списъкът на Шиндлер''. Дълго години живях без изобщо да подозирам каква е мащабността на този филм. Името ми беше познато, но никога не разбирах какво точно представлява, освен че е филм за Втората Световна война и че Лиам Нийсън е в главната роля. Съвсем наскоро, обаче изгледах това ''събитие'', представено на екран и то преобърна представата ми за кино, реализъм и символи изцяло и напълно. ''Списъкът на Шиндлер'' е тежък филм за гледане, тежък филм за възприемане и тежък филм за осмисляне. Неговото времетраене е 3 часа и 14 минути и през всички тези часове филмът затяга примката си. Затяга я неус
На "Парадокс на добрите намерения" гостува Петя Йосифова-Хънкинс, доктор по културология, хореограф и кино-режисьор, за да направи своя първи ход с белите фигури... Всичко започва така, от един роман на Уолтър Тревис от 1983, който подобно на съдбата на автора си живо описва красотата, декоративността и префинената естетика на външния свят, който се разстила пред окото на читателя, а в бъдеще и зрителя, на фона на една вътрешна драматичност на главния герой. Уникалността на индивидуалността изпъква в най-ярки краски на фона на пъстрия и многолик живот в Сан Франциско от 60-те години. Гамбитът на кралицата. Стратегията на жертвената фигура с цел триумф на победата съвсем явно кореспондира със сюжетната линия. Едно дете станало жертва на враждебния свят на възрастните триумфира в една необичайна игра, в която жените са само свидетели. Филмът събужда дълбоко усещане за носталгия по нещо, което никога не се е случило. Време, което би могло да тече само наобратно. Време, в което