Кървенето започна последната седмица на декември. Първо се напоиха ъглите на стаята. Тапетите станаха тежки, подгизнаха и смениха цвета си от тъмно-кафяво към черно. Разбра, че течът е сериозен едва когато опипа щетите и кръвта оцвети пръстите му. Махна двата последни тапета, изми и подсуши стената и извади ролката от мазето. Измери разстоянието от пода до тавана с линия и с кухненския нож наряза две нови парчета. Приготви лепилото, намаза стената, прегъна тапетите на две и ги залепи по цялата му дължина, отгоре надолу. След това доволен седна на бюрото, хвърли последен поглед към ъгъла и отново се върна към книгата си. На следващата сутрин обаче се събуди от острата миризма на желязо. Двете нови парчета тапет се бяха свлекли до земята и голямо мокро петно беше избило върху мазилката. Въздъхна и вдигна слушалката на телефона. Избра номера на Поликлиниката и зачака. - Добър ден! - чу се женски глас от другата страна на линията. - Добър ден… - отрони той. - С какво да Ви бъдем полезни?
Роден съм през 1994 г. Великата 1994 г., когато националният ни отбор по футбол постига този невиждан успех, с който всички толкова се гордеем, но който май няма да се повтори скоро пак. През 1993 г., обаче, се оказва, че се е случило нещо значително по-важно в сферата на изкуството, за което аз до ден днешен не знаех. Стивън Спилбърг създава ''Списъкът на Шиндлер''. Дълго години живях без изобщо да подозирам каква е мащабността на този филм. Името ми беше познато, но никога не разбирах какво точно представлява, освен че е филм за Втората Световна война и че Лиам Нийсън е в главната роля. Съвсем наскоро, обаче изгледах това ''събитие'', представено на екран и то преобърна представата ми за кино, реализъм и символи изцяло и напълно. ''Списъкът на Шиндлер'' е тежък филм за гледане, тежък филм за възприемане и тежък филм за осмисляне. Неговото времетраене е 3 часа и 14 минути и през всички тези часове филмът затяга примката си. Затяга я неус