Пропускане към основното съдържание


няма ме

в капките дъжд,
и в цветовете на портокаловото дърво
ме няма,

нито в листата на бръшляна,
прегърнали оградата 

нямаме под върха
или в полята,
волна,
гола,
нито долу в селата
и в дворовете, 




не съм сред буреносните облаци,
нито в дъгата,
нито в слънцето,
не съм сред звездите
угаснали 

няма ме в градовете,
из площадите,
по улиците,
болна,
вяла,
нито в сградите,
кината,
заводите,
моловете,
баровете,
театрите,
болниците 

в работата ме няма,
на сцената
или в къщи
на масата в кухнята,
или в леглото

отвлече ме
и сега ме няма

Коментари

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война споделя “&quo
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо