Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.
Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война споделя “"Опитвам се една сцена да я заснема от един единствен ъгъл, за да може след това да няма монтаж, да няма различни ъгли, които да се монтират. Опитвам се да постигна единство между сценографията, играта на актьорите и движението на камерата, което да произведе неповторима магия. Искам нещата да изглеждат много автентично, непосредствено и естествено, а понякога това изисква много дубли и много работа, което често изненадва актьорите и екипа, защото си представят, че ще снимаме оттук-оттам и при монтажа ще го нагласим, но аз не работя по този начин." Актьорите му се стряскат от бройката дубли - 46, 47 на някои от сцените, но същевременно се чувстват уютно в тази свобода на действието далеч от задължаващия битовизъм на монтажа.
Кинематографията на Лукаш Зал ни отвежда при любимото италианско кино от 20 век. Кадрите напомнят на филмите на Фелини, със своята виталност, с брилянтно преценения баланс между душата на града и душата на човеците във филма. В биографията на Зал ни подмамват визуалният шедьовър “Да обичаш Винсент” и не толкова известния, но разтърсващ филм на Магнус Вон Хорн - Here and After.
Един от дискусионните моменти във филма, който намирам дори за комичен е песента “Две сърца, четири очи”, която е твърде преекспонирана в музикалната партитура на “Студената война”. Колкото и да е хубава мелодията трудно издържа всичките си трансформации - от акапела, през хорово пасторално изпълнение, до джаз импровизации на английски език. Още повече, че връзката между Виктор и Зула е музика в самата си същност, между гласа и твореца, и се нуждае от повече размах и нюанси в музикалната палитра.
Онова, което осмисля филма, което му дава философската цялост, обединява всичките му елементи, изважда го извън рамките на един добре заснет “любовен филм”, това е финалът. Финал в който след цялата автентичност на филма Павликовски си позволява една мечта, един малък елемент на сюрреализъм, една визуална метафора, финал в който след като се вричат един на друг пред смъртта Зола и Виктор пресичат от другата страна на пътя.
“Пътеките са стръмни. Хълмовете са покрити с жълтуги. Въздухът – неподвижен. Колко далече са птиците и потоците! Краят на света – само това е пред тебе.”
Артур Рембо в превод на Кирил Кадийски
Ако вече сте гледали “Студената война” и имате своето мнение или ако съм успяла да ви провокирам да го гледате, ще се радвам да споделите в коментар и да продължим да дискутираме извън рамките на текста.
Войната винаги е студена, така си я представям. Студена като прегръдката на смъртта. На крачка от теб зад лявото ти рамо през целия ти живот те дебне тя-смъртта – казва Стамболов. Тук сякаш тази обреченост тегне отгоре, над тях – героите на филма, там където се извисяват прекрасните полски хорали, там където литват мечтите на едно жадно за щастие момиче, там където публичния дом е спасение от „непосилната лекота на битието“. И както казва Кундера в спомената вече книга: Без дори да съзнава, човек и в мигове на най-черна безнадеждност композира своя живот по законите на красотата. Така се топи и финала на филма, като свещ, таблетка под езика, вричане, едно дърво и кръстопътя между живота и смъртта и красота, много красота, порутена, деградирала, простичка по човешки истинска. В сърцето на войната еднакво силно стои и омразата, и любовта. Любовта мрази омразата, омразата люби любовта. В тази осмоза, като змия захапала опашката си се случват цели животи. Дните са черни, нощите – бели. За това войната няма цветове, никой не я рисува цветна, ако все пак трябва да се добави цвят, то между черното и бялото би прокарвало. Така този черно-бял филм кърви в окото на своя зрител, жаден за още една целувка, която ни отдалечава от омразата и ни приближава до любовта.
ОтговорИзтриванеБлагодаря на Валерия Димитрова, че ме върна още веднъж в този свят на Пaвликовски.
Този коментар бе премахнат от автора.
ИзтриванеПолитическият елемент във филма е спорен. Тази "Студена война", не е "Студената война".
ОтговорИзтриванеСтудът - отсъствието на топлина.
Войната - отсъствието на любов.
Една любов завинаги - сегментирана в кратки времеви отрязъци.
Филмът е изпъстрен с присъствието на елементи които отсъстват. Бог е в храма, отсъстват и лицето и купулът на храма. Общунаване - липсват диалози, те се сведени до кратки реплики и в прости изречения. Огромни "празни" пространства в композицията на кадрите. Борбата на героите е да се наложат над отсъствието в реалността, конфликт който ги довежда до отхвърлянето на тази реалност, на мястото където практичните, съществуващи реално хора изхвърлят ненужните си вещества.
Зула е този разрушен храм от който всеки преминаващ е взел част, Виктор е музиката, духът който може да изпълни храм без стени.
Пространството от другата страна на пътя е празно - осъстващо.
Вечността- отсъствието на реалност.
Криптираното заглавие на филма е "Гореща любов".