Парадокс на добрите намерения

Казвах се Йорданка Димитрова Танчева, днес – Такова. Детството? Първо внуче съм на Златанови. Имах разкошна майка: кротка, добричка. Бях ей такъв фарфалак (показва на метър от земята и се усмихва), имитирах всичките баби по махалата – коя как стене. Слагаха ме на едно диванче и започвах да се вайкам. Бягах от една баба , че много ме целуваше. Леля ми Асенка много ме обичаше. Войната? Мразим войните и не говорим за тях. Дядо ми даваше хлеб на партизаните и се криеше от баба ми, но това не го пиши. Училището... Много обичах учителите и те ме обичаха. „Йорданка“ ми казваха и много ми харесваше, че бабите все – коя „Дана“, коя „Даца“ ми викаха. Един от учителите ми гледаше пчели, помня как ми донесе мед, когато имах морбили. Прогимназията изкарах в село Ярловци, такива преспи снег газехме. Скачахме в самите преспи. Бях слаба, ама здрава. После, уви, майка ми почина от гръм. Започнах гимназия в София, дойдох при стрика ми и чичо ми да живеем и следващата година се върнах в Трън. Бях

За посветения зрител тези контрасти между пълното неведение на едните и тревожното внимание на другите би бил потресаващ. Днес повече от всякога писателите си служат с подобни ефекти и това е тяхно право. Защото природата си позволява открай време да бъде по-силна от тях. Както ще видите в нашия случай, обществената природа, която е природа в природата, си доставяше удосолствието да направи историята по-интересна от романа, така както буйните планински потоци рисуват фантастични картини, забранени за художниците и правят чудеса, в подреждането и извайването на камъните за голямо удивление на скулптори и архитекти. Оноре дьо Балзак

Едно петле се дипломира на прага на живота се изпъчи професия то трябваше да си избира и започна денонощно да се мъчи. И целият кокоши свят с врява съдбата му събра се да решава. Изказаха се стари квачки, отличнички, носачки: "Родено е петлето да лети, копнее то за висини". И още следващия ден изпратиха петлето път далечен и чакат от облаците да изплава покрито с космически прах и слава... Но напразно расата кокоша се надява от късокрилия петел орел не става. Неизвестен автор

хедонизмът е в природата и на двама ни гибелно съжителство с кулминация по празниците

бял сън са пейзажите бяла смърт кокиче

влизам с взлом в селище В. В. като името ми без лична карта без номер без документи влизам със себе си, с усмивка и без очаквания В. В.Л.А.К.Ъ.Т.

На една... : Дъщеря на поробена земя, ангел в любовта, демон във фантазията, доверчива като дете и опитна като старец, с мъжки ум и женско сърце, великан в надеждата, майка в скръбта и поет в мечтите; на теб, Красотата, посвещавам това творение, в което са втъкани любовта и фантазията ти, доверието и опитът ти, скръбта, надеждата и мечтите ти, при все, че не така блестящо, както скритата в душата ти поезия. Оживи ли лицето ти, изразът на тази поезия е за твоя почитател това, което са за учения буквите на някой забравен език. Оноре дьо Балзак

Харесвам кучките ... по традиция ... не се сещам някой да не ги. И да не ги, взимаш намордник и верига, и ще ги. Песоглавци обесници сме всички по традиция и да не си, дърпаш веригата, и ще си

Кучкарникът отдавна е препълнен: тук са менингитните й мечти; грипозните Ви амбиции; спинозният му морал; сифилистичната ти воля; и други разнообразни породи. В закона трябва да се предвиди евтаназия и за кучката, и за източника. Подобни мерки биха подобрили градската ни среда.

варварските ти възглавнички, заоблящи издължените израстъци на дланта ти, дясната, откъснаха и тази хризантема; пазех я за Апостола така ли разбираш свободата? по повърхността не се усещат дори теченията докато потъвам се опитвам да ти кажа себе си

[15:02:12] (<3)Valeria: poznavame li se? [15:03:32] Todor: nqkoi ni nabuta v obsht chat [15:04:13] Todor: no pyk dai da se zapoznaem [15:07:25] (<3)Valeria: razglejdah ti rpofila vyv fb [15:07:32] (<3)Valeria: ne mislq che imame ednakvi vyzgledi za neshtata [15:07:33] Todor: byrzo deistvash [15:07:57] Todor: naistina li sydish za nqkogo samo po facebook profila mu? [15:08:51] (<3)Valeria: za nqkoi koito puska kartinki s nadpisi "taka kakto vas moje da vi boli glava, taka nas moje da ni boli huq" [15:08:53] (<3)Valeria: ami da [15:08:54] (<3)Valeria: :) [15:09:07] Todor: a ne e li taka vprochem [15:09:16] Todor: ili samo jenite mogat da izlizat s razni opravdaniq [15:09:41] Todor: ponqkoga mnogo jeni si prosqt da im otvyrnesh tochno tova [15:10:09] (<3)Valeria: ti i tezi jeni si znaete [15:10:10] (<3)Valeria: :) [15:10:17] (<3)Valeria: nqmam predstava kak e [15:10:35] Todor: ami sledovatelno ne mojesh da sydish shto za chovek sym [15