Парадокс на добрите намерения

времето вече е счупено къдраво плисира гънките на екзистенциалната ми абстракция

животно с чувства излиза от дупките в дюшамето, пълзи под сенките на чвора космос от лико, пълен с дървеници

житници на нацията днес насам прииждат с мечове не ще ви гарванът опази за да посрещнете съдбата си с широко отворени мелници гладът не ще ни изостави

лутане в празното без дименсии не обуквата ми обстоятелствено, ежедневно поведение наричане аз-вричане