Парадокс на добрите намерения

арт ЕКГ-то ми показва неравноделния ритъм на този пърформанс устните ти се отварят и затварят, а не излиза и звук езикът на пираните ми е добре познат но нямах време да отплавам

- Влизаш ли? - Влизам. - На къде си тръгнал? - Навътре. - Навътре в себе си? - Не, в теб. - Как така в мен? - Прониквам, не виждаш ли? - Очите ми са пълни със сълзи, нищо не виждам. - Потъвам, не чувстваш ли? - Смътно. - Отпусни се. - Трудно ми е. - Ще целувам докато не се върнеш. - Тук съм, не съм заминавала. - Няма те. - Къде проникваш тогава? - В спомените ми. - Те вече не съществуват. - Те винаги ще съществуват. - Винаги е илюзия. - Щастлив съм с илюзията... Ехото: Щастлив съм с излюзията... съм с илюзията... с илюзията... излюзията... ята...

ято лебедови спомени фреска пия за гарваните и чакам опиянението