Не спирам да търся целта ми. Не съм добър човек. Няма оправдание, философия според която да съм. За това ли, или поради друга особеност често се чувствам различен. Развил съм някаква хамелеонска способност да се харесвам на хората по техните критерии. Идва краят на още една седмица след часове седене и говорене с десетки хора, но си запомнил един час с един човек, обсъждали сте правото на глас на врабчетата, даже сте се сдърпали за това, но помниш него. Пейката, слънцето, вятъра. Разбираш, че това е бил правилният човек, правилното място, правилният час. Тръгваш си и знаеш, че някой те познава като лош, но не избягва прегръдката ти. Помниш часът защото в него не си бил различен или поне не те е интересувало какъв си. Помниш човека срещу теб, човек, който не се е интересувал какъв е и е споделил себе си за час. Още не съм напълно искрен, но за обяд стига
Блогът за кино, литература и театър на Валерия Димитрова.