Парадокс на добрите намерения

В караваната на наш'то недоволство запечатах пръстите ни впити в мрака Шекспиров сонет ни шепнат устните ресни от светлина са ни телата Животът ни с теб би бил илюзия, а радостта - единствен недостатък

Гълъбова самота сред ято врани  е твоят помен и споменът за любовта ми  не е само спомен а дом, в който се прибирам уморена