Вагонът за пушачи вече е на гарата. Помня първите ми пътувания с влак. Сама. Не бях сама, но с него се чувствах сама. Не, не самотна. Сама. Палех цигара в коридора и дишах скалите. От тогава винаги сме аз и другият, вече не пуша във влака. Самотата ме напусна и сега се чувствам самотна.
Блогът за кино, литература и театър на Валерия Димитрова.