Искам да се събудя в 4 посред нощ. И да пиша, да пиша и да плача, да плача, докато не заспя отново. Да изпиша страховете си, тайните. Да опозная всичките свои думи и букви. И да заспя отново. Но нощите ми въобще не са така поетични. Отивам в тоалетната, за да се изпикая между три и четири сутринта. И когато не мога да заспя мастурбирам. После заспивам. Останалото е мълчание.
Блогът за кино, литература и театър на Валерия Димитрова.