нощ, нима си ненаситна, в маслиновите клонки черни пръсти впила, с жасминна сласт, ме мамиш вънка да политна, утеха да ми бъдеш, скръбна нежност спотаила върви си, мила, не ще ме ти поблазниш да скоча в звездните ти бездни, крила разперила съм в стаите си празни, гнездо съм свила в спомени копнежни...
Блогът за кино, литература и театър на Валерия Димитрова.