Парадокс на добрите намерения

Статичен е и въздухът в стаята, Безвремието дебне зад радиатора, а топлината му протяга се унесена в летаргия - Сърцето ми без теб е вкочанясало. И слънцето, изпратено от Краля на рибарите, се готви за последната си битка, Сърцето ми - студен войник на барикадите, нахлузва овехтялата си ризница. Душата ми - огряна от лъчите на Надеждата, обръща се с коварна маска на предател, опиянена от миражите на собствената си фантазия, забива ножа седем пъти в Разума. Кръвожадно пиршество на всички чувства, след тях остава мърша за чакалите, навън пече студено есенното слънце и само кости и кръвта попила в пръстта наоколо остават да напомнят участта ми.

В началото на 2010 година Европейската комисия (а Европейската комисия е изпълнителният орган на Европейския съюз), предложи на вниманието на държавите членки на Европейския съюз (а България е такава от 1 януари 2007 година) стратегия, която да предотврати повторна икономическа криза, да изгради “нов икономически модел, базиран на знанието, нисковъглеродната икономика и високата заетост”. За България икономическата стратегия „Европа 2020” е повече от това – тя дава възможност на страната ни не само да излезе от икономическата криза, но и да изрази политическата си воля да защити претенциите на българската история и литература за мислещо и будно население и да сбъдне мечтите на съвременната интелигенция (поне онова, което е останало от нея) – за изграждане на гражданско общество. За България „Европа 2020” БЕШЕ една добра възможност. В действителност правителството не прояви достатъчно (или никаква) политическа воля, за да започне (какво остава да довърши) реформите не само в социалната

Стоя на кръстопътя, на кръстопътя съм родена и на кръстопътя ще остана.