Кралят на рибарите

Статичен е и въздухът в стаята,
Безвремието дебне зад радиатора,
а топлината му протяга се унесена в летаргия
- Сърцето ми без теб е вкочанясало.

И слънцето, изпратено от Краля на рибарите,
се готви за последната си битка,
Сърцето ми - студен войник на барикадите,
нахлузва овехтялата си ризница.

Душата ми - огряна от лъчите на Надеждата,
обръща се с коварна маска на предател,
опиянена от миражите на собствената си фантазия,
забива ножа седем пъти в Разума.

Кръвожадно пиршество на всички чувства,
след тях остава мърша за чакалите,
навън пече студено есенното слънце
и само кости и кръвта попила в пръстта наоколо
остават да напомнят участта ми.

Коментари

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност. Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо. Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война спод...

Прочетете още

свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо

Прочетете още

у дома

Не се осмелявам да пиша, когато съм у дома. У дома човек се е най-уязвим, същевременно най-строг, Все прилагателни, които се зъбят на писането ми. А после идват и глаголите… У дома спя, ям, чистя, сънувам, къпя се, секарам ти, любя се или просто се чукам. У дома чета, ядосвам се, гледам телевизия или социалките… Празня се от съдържание. Затова пиша по хотелите:, където чаршафите се белеят, часовникът учтиво ми дава отсрочка, вдъхновението ми си плаща нощувките, влиза с малък куфар, и без адресна регистрация. Излиза и ме напуска.

Прочетете още

Парадокс на добрите намерения

Търсене в този блог