Пропускане към основното съдържание

у дома

 


Не се осмелявам да пиша, когато съм у дома. 

У дома човек се е най-уязвим,

същевременно най-строг, 

Все прилагателни, които се зъбят на писането ми.

А после идват и глаголите…



У дома

спя,

ям,

чистя, 

сънувам, 

къпя се, 

секарам ти, 

любя се

или просто се чукам.


У дома 

чета, 

ядосвам се, 

гледам телевизия 

или социалките…


Празня се от съдържание.


Затова пиша по хотелите:, където

чаршафите се белеят, 

часовникът учтиво ми дава отсрочка,

вдъхновението ми си плаща нощувките,

влиза с малък куфар,

и без адресна регистрация. 


Излиза и ме напуска.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война спод...
3 коментара
Прочетете още
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо 
Публикуване на коментар
Прочетете още
няма ме в капките дъжд, и в цветовете на портокаловото дърво ме няма, нито в листата на бръшляна, прегърнали оградата  нямаме под върха или в полята, волна, гола, нито долу в селата и в дворовете,  не съм сред буреносните облаци, нито в дъгата, нито в слънцето, не съм сред звездите угаснали  няма ме в градовете, из площадите, по улиците, болна, вяла, нито в сградите, кината, заводите, моловете, баровете, театрите, болниците  в работата ме няма, на сцената или в къщи на масата в кухнята, или в леглото отвлече ме и сега ме няма
Публикуване на коментар
Прочетете още