Парадокс на добрите намерения

Хванах гражданската си съвест за ръка и извървяхме пътя от Софийски университет до Мавзолея в компанията на една безалкохолна бира. Често предизвиквам леко повдигнатите вежди на събеседниците си, гледайки ме да отпивам от синята кутийка. Между бетонените рамки на един експеримент, който трябваше да е заличил и моята историческа памет, както и съзнанието за грешките на пра-пра- ама далеч не чак толкова пра-отците ни, се помещава мръсно-бяла шатра по някакъв особено важен европейски проект. Съвест ме дърпа за ръка и отмествам погледа си в дясно където леко отлепил се от земята се е разположил един великолепен ръчно-изработен дървен павилион, около който стотици млади хора влизат и излизат с горящи очи, със споделени възгледи, общи идеи и нова визия за градските, социалните и културни среди. Настанявам се с моята безалкохолна бира върху бетонената рамка и поглеждам към павилиона, вглъбена в овладяването на възбудата от положителната енергия. Над другото ми рамо надзърта уплашено Реалност:

Възпитанието на един мъж, съпруже, е велико изкуство - върти го, сучи го, остави го да мисли, че той е избрал, че той е повел, вдъхни му увереност, подчини му се, но с нежност и привързаност, със страст и отдаденост, не отстъпвай и тихо и внимателно повтаряй думите си, когато е спокоен и щастие докосва очите му. Възпитанието на твоята жена, любими, е друга работа. Разклати я из основи, остави я несигурна, страдаща, тръпнеща, нещастницата и единственото в моментите, в които е почти безсилна, предала се, й покажи истинските си чувства. Спазваш ли тези съвети, благоверни, скоро ще се озовеш със стрихнин в кафето. Твоя Валерия

Пълен умивалник - празен хладилник - запушен канал.

- Графе... ще ме любите ли тази вечер? - Само ако вашето желание е това, Мерседес. Нима бих могъл да не съобразя желанията Ви? - Да играем с думите, Едмон, е лесно... действията и времето ще покажат. - Като винаги сте безупречно права, но докато усещам туптенето на дланта Ви в моята и главата Ви на гърдите ми, бих приел предизвикателството и на времето. Защото стъпката ми трябва да е с Вашата. Дъхът ми с Вашия. Не това е силната ми страна, но това е желанието ми. - Оставам тук и ще чакам да докажете всяка дума. - Не бъдете строга и не съдете, мила моя, аз все още съм дете пред вас, гледайте душата ми и все в някой миг ще съзрете там очите си, за което ще Ви бъда дълбоко признателен.

"И Аз също ще вдигна полите ти до лицето ти и срамът ти ще се види. Прелюбодействата ти и цвиленията ти, безсрамието на блудството ти по хълмовете, на полето - видях гнусотиите ти." Еремия 13:26-27 Глас в пустиня, светло-синя, истина. Пурпурни са драконите в сивото небе, бледо-жълти са молитвите ми.