Парадокс на добрите намерения

Влизам фронтално през вратата, при теб и твоята мъжественост, навреме. Сядам на стола дягонално, отърквам двете си колена, за да ги скарам и разделя. Получава се, на теб предлагам гледка, на тях - тръпка. Очаквам думите ти с вдигната вежда и саркастична усмивка, но горящите ми кръгове говорят друго. ****************************** (следва)

В този кръжок съм сама. Старателно драскам с коректор по биографиите. Лепя и за по-сигурно запечатвам с телбод снимката ти на всяка една от тях. Имам доста работа пред себе си, но съм трудолюбива и упорита. Списъка с плюсовете и минусите ти отдавна изхвърлих в кошчето под краката ми. Страхът е за безотговорните, любими, за онзи, който съзнателно прави житейските си избори предизвикателствата са нови възможности.

Треперещите ви устни, разширените очни дъна, взрени в мен, повърхностни, невникващи... Страхът ли ви обзе, гниещи трупове? Пируети на паника в редиците ви, все по-далечни от мен. Съзнанието ми е спокойно, дишането-равномерно, митралната клапа се щади за двама... ... в горящите ириси нежността и яростта са застанали рамо до рамо, в тази битка на порочно заченатото. Крачка назад, още една... отстъпвайте псета съскащи змий, под камъка не ще ви достигне ръката му лешоядни хиени, напразно виете в подножието... Наведе ли очи, Пилате? А ти, Бруте? Аве, Цезаре, осъдените на смърт те поздравяват.