Незавършено

Влизам фронтално през вратата,
при теб и твоята мъжественост, навреме.

Сядам на стола дягонално,
отърквам двете си колена, за да ги скарам и разделя.

Получава се,
на теб предлагам гледка, на тях - тръпка.

Очаквам думите ти с вдигната вежда и саркастична усмивка, но горящите ми кръгове говорят друго.

******************************
(следва)