Парадокс на добрите намерения

Заблъскана, застинала в спомена ни, се боря да докажа - бил е истина, Колажът ми разпада се безформен, в него твои снимки липсват. Да се снимаш знам, за теб не е присъщо, душите, видиш ли, остават в негатива. Пази си твоята, и времето, и чувствата, не се хаби да ме наричаш "мила". Недей, не ме упреквай ненаситно, задето продължих нататък Душата ти и днес е волна птица, на лентата ми - пръстов отпечатък.

Тя е застанала върху клепачите ми и косите й са в моите. Тя е чертеж на ръката ми, Цвят на окото ми. В моята сянка тя е потънала като камък в небето. Очите й - винаги отворени, очи, които не ме оставят да спя. Сънищата й днес изпаряват слънцето, а мен карат да се смея, да плача и да се смея, да говоря безмълвен. В процес на превод от френски: Валерия Димитрова и Родриг Де Ферлук