най-лесно е да се събличам под погледа ти миналото, копнежите, страховете, вините при това самоуверено сякаш съм те познавала праисторически загасне ли дежурното, за мен е знак - не сме сами и от браздата на носа ми пада сянка по която тръгвам по сцената като трактор и не мога да сляза
Блогът за кино, литература и театър на Валерия Димитрова.