Парадокс на добрите намерения

Lucia Joyce by Berenice Abbott  Да опаковаш багажа. Да вземеш кучето. Да намериш здраво въже, за да завържеш палатката, чувала и шалтето здраво за 30литровата ти раница. Да си вземеш билет за нощния влак. Да се събудиш в 3, за да се прекачиш в Карнобат, защото е нямало билет за директния влак. И някъде около 5.45 да видиш изгрева. Първият изгрев за юли. И изведнъж всичко да изчезне... - Къде си? - Стоя тук и се чудя. Дали съществувам? Дали съществуваме?  - Това "тук" би могло да ти бъде отправна точка. Някаква...  - Вече беше. Но преди. Сега това вече не е достатъчно.  - Кога?  - В това екзистенциално гето, в което се намирам.  - Това би могло да бъде някакъв отговор на първия въпрос. Ако той все още ме интересуваше  - Какъв беше въпросът?  - Не зная. Забравих.  - В тази ситуация би могла да се върнеш.  - Къде?  - Именно. Да пристигнеш на гарата и там да те чака някакъв мъж. Да те целува. Да ти е купил закуска. Твърда, но закуска. Да настъпи га