Вишнева картина

Lucia Joyce by Berenice Abbott 

Да опаковаш багажа. Да вземеш кучето. Да намериш здраво въже, за да завържеш палатката, чувала и шалтето здраво за 30литровата ти раница. Да си вземеш билет за нощния влак. Да се събудиш в 3, за да се прекачиш в Карнобат, защото е нямало билет за директния влак. И някъде около 5.45 да видиш изгрева. Първият изгрев за юли. И изведнъж всичко да изчезне...

- Къде си?

- Стоя тук и се чудя. Дали съществувам? Дали съществуваме? 

- Това "тук" би могло да ти бъде отправна точка. Някаква... 

- Вече беше. Но преди. Сега това вече не е достатъчно. 

- Кога? 

- В това екзистенциално гето, в което се намирам. 

- Това би могло да бъде някакъв отговор на първия въпрос. Ако той все още ме интересуваше 

- Какъв беше въпросът? 

- Не зная. Забравих. 

- В тази ситуация би могла да се върнеш. 

- Къде? 

- Именно.

Да пристигнеш на гарата и там да те чака някакъв мъж. Да те целува. Да ти е купил закуска. Твърда, но закуска. Да настъпи газта и да кара 30 км на Север. Да си вземеш душ. Да вземеш и него след душа. Да се любите. Без да говорите. Да се изпразни. И да заспиш...

- Видях те.

 - Знам. Не се опитвам да бягам. 

- Тогава? 

- Не те разбирам. 

- Въртим се в кръг. 

- Нали ти водиш разпита? 

- Да, но ти трябва да отсъдиш накрая. 

- Ще отсъдя, но накрая. 

- Това би било рисковано ако не разбираш. 

- Ще се постарая повече. 

- Надявам се, в противен случай ще ме принудиш да взема мерки. 

- Заплашваш ли ме? 

- Не, но бих могла. 

- Недей да прибързваш. 

- Ще те изслушам.

Да заспиваш и да се будиш с един и същи. Същински същият. Да му броиш ударенията, а той да ти брои стотинките. Да събирате дните до раздялата с усмивка и усмивката ви сама да ги изважда от дните до събирането. И с извадените дни да построите гора, в която да се скриете...

- Питай. Питай ме за цвета на огледалото. 

- Нима огледалото има цвят? 

- Има. 

- Цвят, който не повтаря цвета на очите? 

- Има. 

- Добре. Какъв е цветът на огледалото? 

- Вишнев. 

- Вишнев? 

- Да, вишнев. 

- Подозирах, че ще кажеш сив. Имах предчувствие. 

- Но аз казах вишнев. 

- Ако можех да оцветявам и аз бих го оцветила в сиво. 

- Казах - вишнев! 

- Бих забъркала повече от това черно в рамката и... 

- Върни ми тази четка... 

- Питай... Питай ме какъв е цветът на огледалото...

Да намерите табела в гората с надпис "к-нг Ахелойска битка". Да я нарисувате в черно и бяло. Гората, не табелата. Да я превърнете гората в огледало с вишнев цвят. И да вкусвате от вишневия плод без дори да сте заспали. За да се чудите нима не спите.

- Какво е това над главите ни? 

- Табела с надпис. 

- Има ли посока? 

- Ще я нарисувам. 

- Дай ми четката. 

- Не, тя е моя. 

- Четката!

Да се сборичкате и да изсипете боите.

- Не те виждам. 

- Аз също. Къде си? 

- Не те чувам. 

- Аз теб все още и все по-тихо. 

- Не те...

 - Теб. Не.

И да умрете. В цвят от зрели вишни.