Парадокс на добрите намерения

Какво би ме държало будна в ранната утрин ако не моята собствена болест? Да вечерям късно, да прелюбодействам, понякога да пия и да сънувам всичките си кошмари наяве. Тези срещи денем, които не ми дават мира, силно напомнят за лошо представление. Нарочни. Посредствени. Бездетни. А колко повече ме е страх от безплодие в общуването, отколкото от това да не мога да доя гърдите си...  

Знам, че трябва да ти напиша нещо, но не мога. всичките ми думи си заключил в птичи череп черепът си скрил през девет планини в десета на дърво високо-сраснато с небето в гнездо същински облак тъмен скелет подир скелет в коренищата му черни черна вие се змия в короната орел... ...но препариран. Искам да ти пиша но не мога. песента ти ми е непозната като песен птича чужда врабча песен или лебед, жерав, чучулига а аз човек съм само