Какво би ме
държало будна в ранната утрин ако не
моята собствена болест? Да вечерям
късно, да прелюбодействам, понякога да
пия и да сънувам всичките си кошмари
наяве. Тези срещи денем, които не ми
дават мира, силно напомнят за лошо
представление. Нарочни. Посредствени.
Бездетни. А колко повече ме е страх от
безплодие в общуването, отколкото от
това да не мога да доя гърдите си...
Коментари
Публикуване на коментар