Парадокс на добрите намерения

Елида забрави да ме покани да участвам в тази анкета, но аз си я изплагиатствах. Q: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”? В детските години прекарвах част от ваканциите със сестрата на майка ми в Царево. Съпругът й – моят чичо, е педантичен мъж, който изрично забраняваше да се яде по-всяко време, да се чупи от хляба и да се чете на масата. Често пътуваше в командировки. Само го чакахме да затвори вратата, влизахме в библиотеката и в компанията на барбароните, а няколко години по-късно и на Агата Кристи – потъвахме в света на литературата. Все по-малкото свободно време и необходимостта да изпитвам максимално удоволствие от храната (и в пряк и в преносен смисъл), промениха тези ми навици. Към днешна дата чета на масата само Джордан, защото трудно се отделям от него. Q: Какво обичаш да пиеш, докато четеш? Еквивалентен ли е този въпрос, на втория въпрос от Лексикона? Докато чета си пийвам, всичко което си пийвам когато не чета, освен ако няма риск да

Мили ми Донатиен, В какво ме обвинявате? Нима Вие самият не сте хиляди пъти по-лош в своята убеденост и правота, затова, че на Вас ви се полага. Извинявайки постъпките си с любовта Ви към мен, която в същината си е желание да споделям леглото Ви. Каква очарователна жертва сте Вие, който пропагандирайки истината като свята ценност, именно Вие не можете да я понесете. Донатиен, нима забравихте приятелството ни или и то се определя от присъствието ми в леглото Ви или в чуждите легла? Нима след като легализирахте статута ми на любовница, на мръсница, на слабохарактерна в очите на другите и незаменима във вашите, нима сега Вие се отказвате от мен? Нима ще оставите белезите ми да побелеят с времето? C'est la vie ! Понякога годините на обич и топла привързаност не са достатъчно доказателство в очите на слепеца и един акт, който за подлога е поредният и без значение – за неверника е повод, la grande finale. Донатиен, любов моя, ще ми се да вярвам, че Вие бихте пост

Във философията – еклектика се нарича онзи подход за взимане на решения, при който „човек не се придържа изцяло към едни и същи парадигми или заключения, ами взема предвид различни теории, за да добие изчерпателна представа за някой феномен или за да приложи дадена теория”. В изкуството – това е смесването на различни стилове в една и съща творба, визуализиращо се в две насоки – другото име на кича или проява на новаторски вкус, поставяне на акцент в една на пръв поглед изчистена концепция. В политиката – еклектиката е същност, да обещаем на едни хора – едни неща, които биха могли да се случат единствено и само в идеални условия, в които не взимаме предвид въздействието на съпротивителните сили и в последствие, да се сетим за Третия принцип на механиката, когато стигнем до извършване на действие. Еклектиката в политиката всъщност е елегантният начин да оправдаем здравия разум и въпреки всичко да опазим имиджа, необходим за оставането в нея. Какво обаче се случва, когато върху е

Искам си опашката! И хрилете! Моля – върнете ми ги!

- Добро утро, Свят! - Нали знаеш?! Искам душата ти и цялото ти сърце... - Внимавай какво си пожелаваш… - Сега съм като теб, не ме е страх, искам ВСИЧКO! Ще си четкам самолюбието, ще си галя егото, ще използвам податливостта ти , за да зидам бетонени стени около сапунения ни мехур и бозавото блато, в което ще потънем двамата и вече никой не ще ни върне. Двама луди, въртящи очите около орбитите си, взрени в нищото. Само ние знаем че танцуваме. Съзнание, отвъд твоето, отвъд моето, отвъд съществуването тук, едно съзнание - плод на онова, което наричаме любов, изкривено от морала на другите и търсещо глътка въздух... Крещящо за глътка въздух! Бягство от обвивката. Да се роди и да заплаче, взело онова, без което не ще живее вече... Кислород? Не - не е кислород. Азот и двуокис, въглероден. До смъртта на всяка материална клетка. И вакуум, вечен, необятен, безкраен вакуум, изпълнен с онова Всепоглъщащото, което наричаме любов. И ето ти една теория за Големия взрив,