Пропускане към основното съдържание

Писмо

Мили ми Донатиен,

В какво ме обвинявате? Нима Вие самият не сте хиляди пъти по-лош в своята убеденост и правота, затова, че на Вас ви се полага. Извинявайки постъпките си с любовта Ви към мен, която в същината си е желание да споделям леглото Ви. Каква очарователна жертва сте Вие, който пропагандирайки истината като свята ценност, именно Вие не можете да я понесете. Донатиен, нима забравихте приятелството ни или и то се определя от присъствието ми в леглото Ви или в чуждите легла? Нима след като легализирахте статута ми на любовница, на мръсница, на слабохарактерна в очите на другите и незаменима във вашите, нима сега Вие се отказвате от мен? Нима ще оставите белезите ми да побелеят с времето?

C'est la vie ! Понякога годините на обич и топла привързаност не са достатъчно доказателство в очите на слепеца и един акт, който за подлога е поредният и без значение – за неверника е повод, la grande finale.

Донатиен, любов моя, ще ми се да вярвам, че Вие бихте постъпили иначе в създалата се ситуация, но не вярвам, а вярвам не вярвате и Вие. Тази моя вяра можеше да оправдае съмненията Ви. А вероятно Ви доставя удоволствие да измъчвате и мен и себе си. Ще ми се да бъда милосърдна и да се надявам да не се налага да обяснявате желанията си, докато лешоядите кръжат над телесата Ви.

Покорно Ваша, Жюстин

Коментари

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война споделя “&quo
няма ме в капките дъжд, и в цветовете на портокаловото дърво ме няма, нито в листата на бръшляна, прегърнали оградата  нямаме под върха или в полята, волна, гола, нито долу в селата и в дворовете,  не съм сред буреносните облаци, нито в дъгата, нито в слънцето, не съм сред звездите угаснали  няма ме в градовете, из площадите, по улиците, болна, вяла, нито в сградите, кината, заводите, моловете, баровете, театрите, болниците  в работата ме няма, на сцената или в къщи на масата в кухнята, или в леглото отвлече ме и сега ме няма
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо