Пропускане към основното съдържание

Втора цедка – за еклектиката в политиката, за визите, за комунизма и за това - как Евгени си изтри facebook-а

Във философията – еклектика се нарича онзи подход за взимане на решения, при който „човек не се придържа изцяло към едни и същи парадигми или заключения, ами взема предвид различни теории, за да добие изчерпателна представа за някой феномен или за да приложи дадена теория”. В изкуството – това е смесването на различни стилове в една и съща творба, визуализиращо се в две насоки – другото име на кича или проява на новаторски вкус, поставяне на акцент в една на пръв поглед изчистена концепция. В политиката – еклектиката е същност, да обещаем на едни хора – едни неща, които биха могли да се случат единствено и само в идеални условия, в които не взимаме предвид въздействието на съпротивителните сили и в последствие, да се сетим за Третия принцип на механиката, когато стигнем до извършване на действие. Еклектиката в политиката всъщност е елегантният начин да оправдаем здравия разум и въпреки всичко да опазим имиджа, необходим за оставането в нея.

Какво обаче се случва, когато върху еклектиката се изгради културата на цяла една нация? Ето някои факти:

Въпреки, че пуританизмът възниква в Англия през ХVII век, към днешна дата е най-разпространен в САЩ, където Денят на благодарността се превръща в официален празник. В същността на Деня на благодарността е голямата признателност, която колонистите изпитвали към индианците, за това, че им разкрили тънкостите при лова на дивеч и риба и помогнали за оцеляването им при пристигането в Америка.

През 1890 г. армията на САЩ извършва масово избиване на над 400 индианци от племето Дакота в резервата Пайн Ридж, разбира се – това събитие далеч не е уникално, но вниквайки по-дълбоко в семантиката на думата резерват – бихме могли да го категоризираме като проява на извънредна жестокост.

Американското гражданство – в исторически план, винаги е било причина за гордост, съдържайки в себе си понятия като толерантност, свобода и демокрация.

Същевременно признаването на индианците като „коренни американци“ или „американци по произход“ продължава да подлежи на оспорван дебат сред американската нация.

Държавата, в която Свободата „без да пречиш на другарчето” е основна ценност, е същата която изкупува въглеродни емисии, води война, след война, под шапката на „запазването на световния мир” и нарушава голяма част от основните човешки права в името на т.нар. сигурност, същата, която претендирайки свобода на словото и истината над всичко, провежда най-мащабната ПР кампания над собственото си население.

Въпреки, че в САЩ комунизмът не получава търсената популярност дори в началото на ХХ век, а фашистките организации не добиват масов характер, или именно заради това, днес „под сурдинка” американските власти безскрупулно навлизат в т.нар лично пространство на т.нар. граждани, с т.нар. им права. За да се стигне до там, че след като facebook в рамките на пълна седмица надмина по посещаемост google се превърна в любимо място на агентите от ФБР.

....................................................................................

И в подкрепа на всичкото казано – аз не вярвам в теорията за световната конспирация.

И целият този преамбюл – предизвикан от недоволството, че не получих виза? Не, по-скоро предизвикан от недоволството, че я поисках… а историята беше друга :)

И… защо ли Евгени си изтри facebook-a?!

Коментари

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война спод...
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо 

Студ

Зрението ми бе откраднато от тъмнина. Отвън навътре в мен нахлу тишина. Не се чу звук, не се чу падането на тела. Единствено зловонната миризма на замръзнала плът разтревожи сърцето ми насред мъртвото спокойствие. Зрението се завърна с идването на светлина, която разкри пред разума нечовешка истина. Сковани. Хладни. Стояха там. Пред мен. Пред нас. Около нас. Познатата топлина до мен от близко тяло бе спомен в жертва на забвение. Сега, почти не бяха останали тела, които да предават топлина. Бяхме обградени от замръзнали туловища и сами замръзвахме в страха си. Хладилната камера приличаше на галерия, в която неподвижни и безмълвни, заскрежените скулптури бяха сякаш изваяни лично от Студа. В един момент всички заедно бяхме в затвора на четири безкрайно бели стени. В следващия, не бяхме заедно… каквото остана от нас бе под игото на неизказан ужас, измежду труповете на вече бившите затворници. Формата бе скулптура, формата бе изкуство. Съдържанието бе смърт, пребледняла плът. Усещах ...