Парадокс на добрите намерения

Шлинг-шлянг, пльок, бзиииииийт… Фииииииииииииииииииииииииииииииуууууу или друго. В търсене на модерното „тик-так”, звукът на подадената команда към Duo core процесора все още измерва онова имагинерното пространство в пространството времето. Шлинг-шлянг, пльок, бзиииииийт… Колко ти остава? За да гониш парите; За да създаваш идеали; За да се кланяш на кумири; За да търсиш смисъла; За да осмислиш действията; За да оправдаваш грехове; За да следваш принципи; За да се давиш в суета; За да се възхищаваш на красивото; За да осмиваш грозното; За да превъзнасяш доброто; За да заклеймяваш злото; За да се съешаваш; За да се размножаваш; За да искаш; За да търсиш; За да избираш; За да плачеш; За да молиш; За да се молиш… Шлинг-шлянг, пльок, бзии… Колко ти остава? Шлинг-шлянг, пльо… Колко ти остава? Шлинг-шлянг… Няма време… Шлинг… Колко ти остава, за да обичаш?

Драга Моя, Отново седя на ръба на скалата, търся те на границата на хоризонта и в звука на вълните. Знам, че си някъде там, пропуснах заминаването ти улисан в злободневните грижи на замъка, съжалявам мила. Сега ти пориш вълните, последвала желанията и мечтите си. На мен ми се отдава добър случай да докажа думите си, така пламенно изричани пред теб. Опитвам се да стъпя здраво на Скалата, да черпя от нейната сила. Всеки повей обаче, съзнанието ми превръща в ураган. Всяка вълна в трагична буря. Самотната стая и твърдият нар още пазят аромата ти, спомен от дните ни. Май е време да проява дързостта така нехарактерна за мен, да отворя прозореца, да сменя въздуха и в очакване на пристигането ти да дълбая и разширявам, коридори и стаи, с надежда следващия път залисана в броденето им да останеш завинаги. Нескромен и очакващ Г.М.Х.