Парадокс на добрите намерения

Многоуважаеми сеньор Панса, Санчо, Приятелю, Времето никому не прощава. Прогонва, заключва и дори изяжда по-напористите копнежи, мечтания, вери. В дните туй става неусетно в борбите с Лукавия. Спечелени битки – ден, подир ден. Без човек да си дава сметка, че губи войната. Ти, Санчо, беше упора. Добър и верен приятел. Макар и често пътищата, които обсебваха главата ми да са ти се стрували вятър работа. За разлика от глупостта, Санчо, наивността си отива с времето. А глупостта състарява. Залоства всички врати и прозорци към съзнанието. И човешкият мозък, приемайки необятни количества информация, но неспособен сам да извлече същината, бавно започва да съхне. Ще загинат хиляди, ще се спасят малцина. Но словото ще остане – най-напористата сред копнежите, най-пъргавата сред мечтанията, най-ловката сред верите. Надеждата, Санчо, надеждата ще остане. Тя не ще остане за нас, но ще остане за малцина от онез, които идат след нас. И в тези ми думи, Санчо, не ще намериш смисъл. Синьо-сивите бръщо

Да толерираш глупостта е дискриминация на интелекта.

Един блус? пльок пльок пльок пльок пльок Лов, лов из ъ върб... (Тиър дропс)

I didn't hear you leave I wonder how am I still here And I don't want to move a thing It might change my memory Oh I am what I am I do what I want But I can't hide And I won't go I won't sleep I can't breathe Until you're resting here with me And I won't leave I can't hide I cannot be Until you're resting here with me I don't want to call my friends For they might wake me from this dream And I can't leave this bed Risk forgetting all that's been Oh I am what I am I do what I want But I can't hide And I won't go I won't sleep I can't breathe Until you're resting here with me I won't leave I can't hide I cannot be Until you're resting here I won't go And I won't sleep And I can't breathe Until you're resting here with me And I won't leave I can't hide I cannot be Until you're resting here with me Oh I am what I am I do what I want But I can't hide And I won't go I won&#