Пропускане към основното съдържание

Последната воля на Дон Кихот

Многоуважаеми сеньор Панса,
Санчо,
Приятелю,

Времето никому не прощава. Прогонва, заключва и дори изяжда по-напористите копнежи, мечтания, вери. В дните туй става неусетно в борбите с Лукавия. Спечелени битки – ден, подир ден. Без човек да си дава сметка, че губи войната.

Ти, Санчо, беше упора. Добър и верен приятел. Макар и често пътищата, които обсебваха главата ми да са ти се стрували вятър работа. За разлика от глупостта, Санчо, наивността си отива с времето.

А глупостта състарява. Залоства всички врати и прозорци към съзнанието. И човешкият мозък, приемайки необятни количества информация, но неспособен сам да извлече същината, бавно започва да съхне.

Ще загинат хиляди, ще се спасят малцина. Но словото ще остане – най-напористата сред копнежите, най-пъргавата сред мечтанията, най-ловката сред верите. Надеждата, Санчо, надеждата ще остане. Тя не ще остане за нас, но ще остане за малцина от онез, които идат след нас.

И в тези ми думи, Санчо, не ще намериш смисъл. Синьо-сивите бръщолевици на един бледо розов лунатик. Но последната воля дори и на лудия е свещена. Затова не се колебай да сториш туй дето ще ти заръчам.

Вземи ризницата, овехтЕлата и копието, ръждясалото, тези що не виждаш смисъл да оставиш за себе си. Влез в селото и върви по прашния друм край реката, дето играят децата и техните деца ще играят, и децата на децата им. Загледай се и наблюдавай внимателно тази игра. Дай ги на оногова що страни от другарите по беля и изучава пчелите, цветята, птиците, небесата. Дай му ги и виж, виж как ще се превърнат в златни.

Туй е всичко и в замяна вземи кесията, вземи хана, погрижи се за жената.

Прощавай Санчо и си остани на земята.

Дон Кихот де ла Манча

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война спод...
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо 

Студ

Зрението ми бе откраднато от тъмнина. Отвън навътре в мен нахлу тишина. Не се чу звук, не се чу падането на тела. Единствено зловонната миризма на замръзнала плът разтревожи сърцето ми насред мъртвото спокойствие. Зрението се завърна с идването на светлина, която разкри пред разума нечовешка истина. Сковани. Хладни. Стояха там. Пред мен. Пред нас. Около нас. Познатата топлина до мен от близко тяло бе спомен в жертва на забвение. Сега, почти не бяха останали тела, които да предават топлина. Бяхме обградени от замръзнали туловища и сами замръзвахме в страха си. Хладилната камера приличаше на галерия, в която неподвижни и безмълвни, заскрежените скулптури бяха сякаш изваяни лично от Студа. В един момент всички заедно бяхме в затвора на четири безкрайно бели стени. В следващия, не бяхме заедно… каквото остана от нас бе под игото на неизказан ужас, измежду труповете на вече бившите затворници. Формата бе скулптура, формата бе изкуство. Съдържанието бе смърт, пребледняла плът. Усещах ...