Пропускане към основното съдържание

Here With Me

I didn't hear you leave
I wonder how am I still here
And I don't want to move a thing
It might change my memory


Oh I am what I am
I do what I want
But I can't hide


And I won't go
I won't sleep
I can't breathe
Until you're resting here with me


And I won't leave
I can't hide
I cannot be
Until you're resting here with me


I don't want to call my friends
For they might wake me from this dream
And I can't leave this bed
Risk forgetting all that's been


Oh I am what I am
I do what I want
But I can't hide


And I won't go
I won't sleep
I can't breathe
Until you're resting here with me


I won't leave
I can't hide
I cannot be
Until you're resting here


I won't go
And I won't sleep
And I can't breathe
Until you're resting here with me


And I won't leave
I can't hide
I cannot be
Until you're resting here with me


Oh I am what I am
I do what I want
But I can't hide


And I won't go
I won't sleep
And I can't breathe
Until you're resting here with me


I won't leave
I can't hide
I cannot be
Until you're resting here


And I won't go
And I won't sleep
And I can't breathe
Until you're resting here with me


I won't leave
I can't hide
I cannot be
Until you're resting here with me

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

у дома

  Не се осмелявам да пиша, когато съм у дома.  У дома човек се е най-уязвим, същевременно най-строг,  Все прилагателни, които се зъбят на писането ми. А после идват и глаголите… У дома спя, ям, чистя,  сънувам,  къпя се,  секарам ти,  любя се или просто се чукам. У дома  чета,  ядосвам се,  гледам телевизия  или социалките… Празня се от съдържание. Затова пиша по хотелите:, където чаршафите се белеят,  часовникът учтиво ми дава отсрочка, вдъхновението ми си плаща нощувките, влиза с малък куфар, и без адресна регистрация.  Излиза и ме напуска.
Публикуване на коментар
Прочетете още

"Студената война” или любовта, която ни лишава от безсмъртие

Въпреки безспорно политическото заглавие “Студената война”, или “Zimna wojna”, е филм за една любов, умъртвявана в продължение на десетилетия. Любов към този така различен друг, с когото никога не можем да живеем, но за когото сме готови да умрем. Сред лекциите на Борхес, които води в Харвард началото на миналия век, събрани от издателство “Сиела” ,под заглавието “Това изкуство на поезията”, Борхес цитира един стих на Мередит, който сваля любовта от небесния амвон и я приближава по близо до нас, хората: “love that had robbed us of immortal things”, такава е и любовта на Зула и Виктор, любовта която ни лишава от безсмъртие, която ни ограбва обещаната вечност.  Режисьорът Павел Павликовски е носител на Оскар за чуждестранен филм през 2015 година с филма “Ида”. Със “Студената война” печели безапелационно наградата за режисура в Кан. И има защо.  Историята, макар и универсална, Павликовски посвещава на невъзможната любов между своите родители. За работата по Студената война спод...
3 коментара
Прочетете още
свободата зове, дива, жадна, но умът още се съмнява, страхът разкъсва месечината и й слага белезници, постфактум а светът не ги чака безсрамно се случва наоколо 
Публикуване на коментар
Прочетете още