Парадокс на добрите намерения

потно-мокра цялост с определена дълбочина с начало, среда и край експозиция на подсъзнания да свършиш по необходимост след края няма нищо друго.

търсенето ми приключва днес очаквам резултатите ще участваш ли в анализа? методът е емпиричен

Да ти го начукам в черно. Лодката се движи обратно на течението. Четири зара, четири шестици. Спи, спи, обич моя.

П.С. Материалът беше предвиден за популярен женски сайт, но не им отговаряше на стила и за там ще пиша друг :) Реших - макар да не отговаря на стила на блога - да му дам живот тук :) Погребах намерението си да пиша против женската еманципация. Смъртта му беше бърза, но болезнена: изгоря при досега си със случаен „мъжки” жест и поглед. Предисторията на това убийство е „кинематография” на отношенията ми с адамовите наследници. До вчера твърдото ми убеждение отричаше еманципацията в 21 век като отживелица, която е изпълнила своето историческо предназначение, но в съвременните условия руши всички принципи на равенство между половете. Уважението, грижите, подкрепата, изслушването и респектът, който са показвали мъжете до мен (в това число и баща ми, което предполагам би накарало психолозите да кимат одобрително) ме изградиха като уверена в себе си млада дама, на която са непознати както нуждата да се доказва, така и еманципацията и болната амбиция. Научих се, че мечтите в живота се постига

Уча се да те целувам еднопосочна улица напред, назад

Асфалтът изстива под самотата. Ще го стопля с длан. Утре.

Триъгълното време помещава себе си в квадратните ви глави. Кръглите секунди остават за успоредниците. Геометрична философия за глупаци. Изведи ме от пирамидата.

В цялата си трагедия любовта осмуква зърна посява мръсотия в така или иначе мръсни желания. Комедия от грешки. Тежки са топките на дявола. Чисти са помислите на девицата. Без изход.

Казвам се Владимир Таков. Другарят Таков. Роден съм в село Забел, Трънско, Пернишка област. Тогавашната Трънска околия. Моя съпруга е Йорданка Такова, Зеленоградчанка. По баща – Димитрова. С другарката Такова имаме две деца – Александър и Валери, и четирима внуци – Валерия, Анита, Мартин и Йоана. Аз обичам Валерия най-много, защото е най-голяма. Не, аз обичам Мартинчо най-много, защото е момче. Не, аз обичам Йоанка най-много, защото е най-малка. Обичам, обичам Анитка най-много, защото... Другарят Таков, Владимир Таков, Владимир, Владо, Дядо Влади... По-време на войната? Да, спомням си войната. Нямаше преподаватели тогава. Изпуснахме много от математиката в училище. Голям уплах беше. Всичко що се ореше отиваше на фронта. Но ние никога не сме гладували, каквото правеше, струваше дядо ти Леко, на масата винаги хляб имаше. Едно по-особено тесто беше туй - с ечемик, картофи, боб, замесено. Но, хляб имаше. Виждах да гладуват другарчетата ми в училище и им носех скришом, какво – де мог